11.5 C
Бургас
петък, март 29, 2024

Къде ни е умът?!

 

 

1449091Когато човекът реши да се отдаде на преживявания извън битовия репертоар, то вероятно нещо му е щракнало за всекидневния театър, в който почти винаги играе главна роля. Щом свали маската на рутинността, изпразни ежедневието от съдържанието на елементарното и махленското, нанесе съкрушителен удар върху глупостта и невежеството, то тогава индивидът би могъл да насочи съзнанието и силите към далеч по-продуктивни занимания, превръщащи се впоследствие и в негови интереси… Давам веднага бързи примери. Един добър вариант да промениш себе си и околността, в която тлееш, е да се позаинтересуваш какво предлагат източните изкуства. Това са Йога, Дао, Тантра и други. Те със сигурност биха те изкарали от състоянието на ленив сноб, мърморещ и недоволстващ от цялото състояние на държавата… и уредбата на стаята ти… Цялата философия се крие в това да осъзнаеш необходимостта от концентрация на разсъдъка в занимание, което да го подчини напълно на делата си.

            Замисли се… Кисненето по три часа на ден пред гардероба в дилемата кое е най-подходящото парцалче, дето да си монтирам за днес, е усилие, което лесно може да бъде насочено към далеч по-позитивна цел. Усетиш ли, че изпростяваш, че нещо вече не си е на мястото в главата ти, редно е да потърсиш помощ. Ала, хайде! Нека бъдем честни! Колко от вас биха си зарязали рахата по див шопинг из моловете, та да идат да се гъзурчат в залата за йога упражнения?!?… „Къде ти е умът” – ще изкрещите в лицето ми при подобно предложение… И все пак, за онези 2% от импровизираната статистика, които биха си помислили „хубаво е да пробвам промяна”, малко насоки какво дават източните изкуства.zx480 362713

            Когато уловиш Йогата на хорото на живота (ще Ви поговоря повече за Йогата, защото сам аз се занимавам с нея), ти трябва с ясното съзнание да покажеш, че владееш усета за проява на желязна дисциплина. Комплексът от физическо-психически упражнения, наречени асани, е основната практика за реализиране всеки ден. След раздвижването на тялото идва ред на маратона на ума. Концентрацията в една произволно избрана точка е първата стъпка в овладяването на мислите, които се ширят напред-назад като несдвоени електрони. Впоследствие се ориентираш към наблюдение на самите мисли – дейност, която изисква твърд опит без прекъсване. В края на ежедневното упражнение се отделя час за провеждането на релаксация на цялото тяло и ума. Така човекът се чувства не просто освободен от напрежението на битовата и обществената система, а пречистен, зареден с енергия, която е отключил вътре в себе си. Тя е неподозиран източник на потенциал, който е като гориво в държавния резерв – пази се за екстремални ситуации.

            И ето как намерихме място за умовете на „2-та процента” заинтересовани. Да, те настина ще изпитат удоволствието от полаганите усилия, плод на дисциплинираното постоянство – после само ще разказват и ще се хвалят… Когато занимаваш всичко в себе си без значение с Йога, Дао или Тантра, достигаш нивото на човек, който е над нещата, над неуредиците, над безразборните стълкновения и спорове, над елементарното, пошлото и грандоманското… Защото просто умът ти е другаде… Защото го тренираш в наблюдение, притихване, успокоение, концентрация, а на по-късен етап – в медитация… Блазя им на наш’те два процента йогисти – ами останалите умове и съзнания, де са?!?…

            И пак е понеделник, и пак започва поредната луда седмица. В нея се случват неща, за които по-напред ни е била бедна фантазията вероятно. Държавата продава билети за театър с монополен гигант, полицията бие и се снима с пребитите, катастрофите по пътищата следват максимата „повторението е майка на знанието”, в случая „повторението е майка на самоубийството”. „Тракия” не е отдъхвала от атаките на нашенските шофьори, които си мислят, че тя им е враг, та системно и агресивно воюват с нея. Какво да правиш, за съжаление, все асфалтът печели, ала той отнема като награда за себе си най-ценното – животът. Още от акцентите на седмицата са алкохолните турове по морето, вълненията от уж приключилата изборна кампания, размяната на реплики между министри по медиите, скандални оповестявания, гръмки изказвания и неясни решения, които се извършват за замаскиране на конкретната ситуация с ясната цел обществото да не се бунтува… Та така е в България. По света нещата не стоят кой знае колко по другояче. Там се действа силово. Безредици и опортюнизъм се ширят по европейските страни. В арабските държави конфликтите са от ината на лидерите им, които не сдадат властта, а допускат кръвопролитието да бъде водещ фактор на действията, насочени към някаква странна и забулена в мистерии промяна.

            Ала ние тук в България толкова ни е зле дереджето, че изобщо не ни дреме какво става извън пределите на границите на страната. Умовете ни са пръснати в различни посоки, опитват се да анализират потока от информация, който ни залива отвсякъде, тровим си нервите с напразни щуротии, а в края на работната седмица сме унищожени от това, че някой е ограбил разсъдъка ни…20

            Той има възможност за възстановителен период само два почивни дни, в които също домашните и семейни неуредици издевателстват върху него, като очакват да изплюе решението им. И преди да отдели малко време на себе си, отново понеделникът алармира, че започва пълната лудница, в която друг да играе главната роля не е привилегирован. Така умът ни е раздробен на безкрайни частици, които се опитват да се съберат на едно място, за да образуват стабилно цяло, ала подобен принцип не съществува като фактор в модерното съвремие. Нека все пак ги потърсим, та паралелно с това да им намерим и начин за обединение. Сигурно ще е сложно, сигурно ще е мъчително, сигурно ще е дори невъзможно, ала доколкото си спомням, говорих Ви нещо за източните изкуства – гледайте само каква хубава работа ще ни свършат!…

            Ами, да! Ето я една от частичките на разсъдъка и ума ни, блуждае из пленарната зала. Човекът сигурно я е пратил да му събере малко информация за измишльотините, с които водят диалог народните представители. Отново те говорят за бюджетния дефицит, за опасенията от нова финансова рецесия, за полицейщината и нарушаването на фундаменталните човешки права, за повишението на МР3, за зачестилите напоследък лекарски грешки и още, и още… Ала как само им се спи, как прилягват в кулоарите… Частичката стои и наблюдава като парламентарен журналист, за да може в края на деня да се изтощи напълно, че да се налага от толкоз събрана информация, седмици занапред да се зарежда.

            офис-1Друга „умова прашинка” е на работното място. Там тя концентрира целия си ресурс, за да може да изпълни купищата служебни ангажименти, които са планувани в дневния ред. Занимават я с формалности, с дребнавости, с глупости, ала щом тя е най-умната в цялото предприятие, ще си понася последиците от това, че толкоз много знае занаята. Всеки един ден е крайно скучен, крайно еднообразен, крайно изтощителен, а в самия му край, частичката няма сили даже да се прибере при останалите. Изтерзана, раздробена и смазана от технологичните машини, на които робува, не е в състояние даже да си пусне зарядното, та да глътне малко живителна енергийна сила.

            Умът е обособил и част от градивния си елемент да наблюдава новинарските емисии. За да бъде възприето цялото количество информация, нужно е внедряването на огромен капацитет от усилие. Целият процес е наситен от изключителна сложност, защото впоследствие всички данни трябва да бъдат обработени невероятно стриктно и добре. 1323855951 news-iconНеобходимо е и тук наличието на достатъчно енергиен ресурс, понеже от крайния резултат трябва все пак да лъха смисъл. Е, настина се поява такъв. Човекът е бъкан с информация, че чак се бъгва от пренасищането с нея. И на тази частичка на разсъдъка вероятно не й лесно, ала що да правиш, няма как, трябва да се работи, ако желаеш да се върнеш после при цялото…

            Ако тръгнем обаче да го издирваме, ще видим, че нищо не е останало от него. То се е раздробило на множество отделни фрагменти, а тяхното свързване е все едно да търсиш символите на петте елемента – непосилно. Освен тези три частички, за които Ви говорих, има още десетки, които са нанякъде. Една се грижи за семейния покой и уют. Сещам се и за друга- тя пък се оцапорала в автомобилно масло, та чак под колата се е навела да проверява спирачната система. Третата – ей я – ще я скъсат на шофьорския изпит, защото не даде възможност на пешеходеца да премине по „зебрата”. Следващата бере душа от страх дали синът й ще се прибере здрав и читав от поредния пиянски маратон в дискотека по малките часове на нощта… Ехе, тази ми е особено позната- трепери дали ще се справи на изпита за вход в университета. Пожелавам й успех! Няколко пък се събрали на едно място, да концентрират целия си потенциал в избора на облекло и принадлежности, необходими като багаж за морската почивка. Блазе им!…

money stairsИма и такива, които цяло лято работят, защото световните пазари си играят с йо-йо топчето на парите, та в краен случай ще ни натикат в поредната стагнация, инфлация, рецесия и все в ей такива страшни думички, присъщи за икономическите анализатори- частички… Някои пък са се заели да се вайкат за стандарта на родната лютеница, други- умуват що е това сок- плодова консистенция с вода и добавка захар, или същото, само че без употребата на допълнително количество подсладители…

            Има и още познати разпръснати разсъдъци на хиляди отделни елементи. Някои са шизофренично болни, а оглавяват държавни структури. Други не знаят що е да произведеш повече от 250 думи на ден, без да се повторят. Трети пък смятат, че пагоните и тъмносинята риза за достатъчно основателна протекция, която позволява своеволие наляво-надясно, както и придържаност към обособената стереотипна практика- роднина-милиционер, роднина-милиционер… imagesЧетвърти пускат пипала и посягат към президентската институция с неясното изясняване на действията си. Поредните „умови частици” се занимават с медиен монопол, като контролират близо 80% от информационния пазар (дори това число да е двойно преувеличено, пак е налице монополисткото начало). Някои фрагменти на разсъдъка ще се качат днес и на „Шипка”, за да се правят на представителни, за да самоизтъкнат себе си, ааа- вярно бе, за да честват 134 години от Шипченската епопея… Има и такива, които са вечно по магистралата и забравят, че там не е най- удачното място за придобиване на тен. На някой, ако все още му е останал цялостен разсъдък, нека се погрижи за намаляването на бройката на легализираните дипломи на родните зрелостници, защото само 6 000 хиляди изчезват за идната академична година на „студентски гурбет”. Нека пак сезирам същия този някой с надеждата, че не си е пръснал мозъка навсякъде. Виж какво, близо половин милион българи не плащат здравни осигуровки, а още толкова и бяха обявени официално от правителството на Скопие за македонци- „дека са тези да ги скиваме!”…

            Общо взето, нещата изобщо не вървят на добре. Умовете на всички граждани са пръснати из пространството, а толкова е трудно да събереш частите им, за да сглобиш цялото. Когато то се превърне в неоспорим факт, ще започнат да се случват важните, същностните, коректните, принципните и адекватните процеси, определящи лудостта на седмичната напрегнатост. 20110907 3232Човекът няма да бъде нецялостен, фрагментарен и разхвърлян, а ще установи порядък във всеобщия хаос. Подредеността ще е там горе, в главата му. Нито една частичка тогава не ще се оплаче от изтощена батерия, от прегрялост, от повреда… Защото нито една частичка няма да работи самостоятелно и само за себе си. Ако приказката за сговорната дружина и подигнатата от нея планина е вярна, то тук е тя е от съществено значение. Щом фрагментите на човешкото съзнание, ум и разсъдък биват събрани в едно цяло, куп фактори ще се случват с лекота и внедрена логика. Тогава няма да ни се струва, че нещата се вършат еклектично, на парче, да мине номерът, а всичко ще следва детайлизирането, че не да я вдигне тая ми ти планина, ами чак да я обърне наопаки… Не е редно само да желаем, да изискваме, да очакваме, редно е да тренираме ума си в изпълнението им… Има начини – аз ви споменах за тях. Източните изкуства Йога, Дао, Тантра са особено подходящи да концентрираме всичките си частички на едно място, което да образува Цялото. Повярвайте ми, тогава съм убеден, че никога повече няма да се раздробяваме, да се разтваряме във всекидневните рутинностти… Ще намерим път към обособяването ни като личности, като достойни индивидуалности със собствени, завършени в строежа си съзнания. Така целостта на АЗ-а ще е нашата представителна диплянка за пред обществото. Така няма да се държим като хора, които поставят маски, играят спектакъла на съществуването си, агресивни са за конкуренцията на главната роля. Така умът ни ще е концентриран във всичко, с което се захване, без да се налага да събираме изпочупените му части… Ала къде ми е умът, че Ви говоря глупости, които никога не ще се реализират в практиката…!?!… Все пак остава надеждата, че ще увеличите процентното съдържание на хората, които се отдават на физическото, духовното, емоционалното пречистване, обновление и сглобяване. Само така ще откриете пътищата, по които да тръгнете, в търсенето на собствения си разсъдък…84136

            Нищо не ни пречи да се погрижим за чистотата и завършеността на съзнанието си, защото така ще се погрижим за  своето АЗ!

 

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
67последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии