Казват, че България е специално кътче на земята, което е обсипано с множество места на които се твърди, че се случват чудеса. Днес ще ви разкажем за едно такова – чудотворното аязмо на Св. Петка в село Зидарово. Историята на това светилище звучи повече като приказка или легенда, но за разлика от повечето такива места, чудесата са се случили преди по-малко от 100 години и има все още живи хора, които познават излекувалите се.
Историята започва през 1924 година, когато на младото семейство Злата и Стоян Каленчеви, им се ражда син – Велико. Скоро след това разбират, че детето им има проблем с очите и не може да вижда. Тръгват по лекари в Бургас, но там разбират, че няма лечение за това състояние.
През 1926 година, Великден се е падал през април месец. Семейството отишло на велики четвъртък да се изповяда и вземе причастие, след което майката Злата застанала пред иконата на Света Богородица и дълго се молела за здравето на своето дете. Вечерта, когато се прибрала и легнала да спи, сънувала странен сън. На сън й се явила Света Петка и й казала: -Твоите молитви са чути! Сутринта ще идеш горе на баира. Вземи с теб сина ти. Ще видиш трънлив храст. Изкопай земята под него и ще текне вода. Измий три пъти очите на детето и ще прогледне.
На сутрина сутринта жената се събудила и веднага грабнала детето и тръгнала. Започнала да изкачва баира, но имало много драки. По едно време се изморила и седнала с детето да си почине. Като се огледала, видяла че до нея е трънливия храст от съня й. Измъкнала го и започнала да копае с пръчка и голи ръце. Текнала мътна вода. Жената изчакала малко време и водата се избистрила. Измила очите на сина си и зачакала. В началото нищо не се променило. Хванала за ръка детето и започнали да слизат от баира. Изведнъж детето пуснало ръката на майка си и казало „Мамо, пусни ме. Аз вече виждам!“.
Историята се разчула бързо в селото и околието. Започнало масово поклонничество в месността „Боаза“, където Злата открива извора на водата, с която изцелява малкия Велико. Мъжете в селото се събрали и за три дни успяли да прокарат пътека до чудодейният извор. След това изкопали мястото в дълбочина, укрепили с камъни и направили навес.
Години по-късно, местните жители са изградили параклис и нарекли мястото Аязмо. До параклиса е построена стая с две легла, за да може хора да пренощуват на святото място.
Славата, която събрало мястото не се харесала на комунистическата партия, отричаща религията. Местните лидери на партията, издали заповед да бъде разрушена малката стаичка за нощувки до параклиса. Никой от околието не посмял да се съгласи да руши това чудодейно място. Накрая се намерили трима пияници, които се съгласили срещу пари да съборят постройката. Нямало и година, и тримата мъже се разболяли от болести и починали. Хората от селото се организирали и отново вдигнали стаичката за нощуване на поклонниците. От тогава, никой не посяга да руши параклиса.
През годините, мястото е ставало жертва на вандалски прояви. Били са откраднати иконостаса и част от иконите. Намерили се добри хора, които да възстановят иконите и да изградят нов иконостас. И въпреки действията на недоброжелателите, параклиса е винаги отключен и готов да приеме всеки, който има нужда от помощ. Нужно е само да загребете от лековитата вода, да измиете три пъти ръцете, лицето и областта около сърцето си и с вяра да се помолите.
Аязмото през 2021 година
В долната част на баира, където започва пътеката от стълби към параклиса, има изградена постройка за почивка. В постройката има маси, пейки и барбекю. От големия посетителски интерес, мястото за почивка е в окаяно състояние. Всеки си е оставил боклуците и си е тръгнал от чудодейното място.
От параклиса, гледката е невероятна. Долу се вижда река Факийска, която е притегателен център за риболовци от цялата област.
Забавление около параклиса
Мястото е прекрасно за откриване на душевен мир и релакс след натоварена седмица. Равните тревни площи са подходящи за игри с топка, федербал или обяд на земята. Село Зидарово се намира на 20 км от Бургас и е част от община Созопол. Освен параклис Св. Петка, може да посетите и останките от средновековна крепост „Калето”, църквата Св. Георги от 1859 година, природна забележителност „Водениците” и паметната плоча на Александър Георгиев-Коджакафалията, изградена през 2008 година. Вижте и други идеи за приятно прекарано свободно време, в раздел пътешественик.
