Апокалипсис – постоянен!

   Прибираш се от работа и докато приготвяш масата за вечеря или сядате с приятели на кафе, по навик поглеждаш някакви новини по някой от каналите. Цял ден си бъхтил, цял ден си се дивял на простащината и оскотяването на българина, цял ден си се изумявал на „реформираната администрация“ и „облекчените процедури“, отворил си писмото със съобщение, че дължиш на „хазната 0,20 лв. – огромен дълг“, за който ще те дадат на публичен изпълнител (а за самото писмо хазната е платила 4-5 лв.) И чуваш по телевизията или по радиото:

• „Поройни валежи наводниха мазета и къщи в… Хората бедстват, а държавата нищо не прави“ (а преди 20-тина години всички дружно „натикахме държавата си в мишата дупка“ на лъжедемокрацията и либералната пазарна икономика);
• „Изнасилиха и убиха след това девойка на … години…“ – безрбой пъти, по безброй канали и радиа се повтарят и натъртват детайли и с някакво садистично удоволствие „журналисти“ разплакват близките на жертвата;
• „Пореден скандал в парламента …“;
• „Данъчните погват продавачите на мартеници, задето нямат касов апарат“ ;
• „Набиха жена на 8-ми март, след което побойниците бяха пуснати срещу гаранция от 300 лв.“… и т.н.

Главата ти забучава, започваш да псуваш, смъмряш се с близките за дреболия, лягаш и сменяш канала на някаква тъпа сапунка или екшън, в който за пореден път спасяват света. Или пък сядаш отново пред компютъра и започваш да пазаруваш безсмислени парцали и джунджурии от Aliexpress , да коментираш „злобно-умно“ някой във Facebook или да постваш снимки…

   Докъде стигнахме? Защо изгубихме напълно живеца и усета за щастие, за пълноценен живот? Защо дори децата и родителите си не можем да понасяме?

   Идва обаче една неделна утрин, когато случайно чуваш запелите птици, посрещаш изгрева, отиваш на село и почистваш запустялата градина, засаждаш дръвче, пускаш някакви семена в рохкавата почва, дишаш цъфналата пролет! И виждаш как млад фермер е подкарал трактора и разорава полето; забулени като космонавти пчелари отварят за първи пролетен преглед кошерите си, чуваш звънците на излизащите от селото стада.

   Група ентусиасти правят чешма и навес до нея, за отмора и „хаир“ на хората; други събират пари, за да помогнат на болно дете; трети нарамили фиданки от липа – ще засаждат нови ароматни дървета. Светът се крепи на доброто, светът го има, благодарение на добрата мисъл, идея и инициатива! Дори злото да се натрапва от „обезумели и бездарни журналисти“, може би по поръчка на „тъмни сили“ и в отговор на затъпяващата част от народа, хубавото и радостното трогва сърцето ти. И тогава си казваш:

И все пак хубавото е повече от лошото, успехът ще се случи, доброто ще надделее!

   „Майната им на гадните новини“! Огледайте се и се ослушайте, чуйте как се надига доброто и как превзема света, както зората постепенно побеждава вечерния мрак, макар миг преди нея той да е бил най-непрогледен! Целунете ръката на родителите и се прегърнете, забравете всяко зло и си простете, радвайте се на успехите на всеки и си помагайте, за да живеете щастливо!…

   „Поредната бръщолевица на един луд“ ще си кажат някои от вас. Но ще са прочели тези редове… които написах не в памет на Тери Пратчет, а с мисълта, че иде Неделя Кръстопоклонна!