11 C
Бургас
неделя, април 25, 2021

Какво с тебе, рицарю, ни свързва?

Какво е честта? Какво е доблестта? Какво е съвестта?

Все въпроси, които днес си задаваме все по-рядко, но затова пък почти винаги при злополучни събития и страдания. Романтиката на рицарските времена, изпълва със своята сивосинкава тайнственост филми, книги, легенди, които все по-рядко затрогват нашето съзнание. Дали петте века след рицарските времена са период, достатъчен да бъде забравено тяхното величие и ценностите им да бъдат заличени от ерозията на “прогресивното развитие” на цивилизацията ни?

   КАКВО С ТЕБЕ,  РИЦАРЮ,  НИ СВЪРЗВА?

   Въпреки неумолимото развитие на технократското поколение, въпреки преходността на романтиката на легендите, въпреки прашната архаичност на рицарската чест, днес то се преражда. Защо ни е да се измъчваме да съживяваме и доказваме рицарството днес?…. Ето какво……

   Краят на 16 век, Кастилия, Кралство Испания. Прашни друмища, променящо се общество, време на преосмисляне на ценностите, наречено по-късно Ренесанс. Един рицар, заедно със своя оръженосец търси у хората истинските неща – чест, доблест, съвест, извисеност на Духа. Търси в променящия се свят отмрелите вече ценности. Рицарството е мъртво, неговите добродетели – забравени, неговите радетели се считат за луди.

рицар   Безумството на донкихотовци през 16 век роди Ренесанса. Новото време намери своя израз в преосмисляне на Древността и нейните постижения. Рицарите вдъхнаха живот на хуманизма. Човечеството стъпи върху руините на вятърните мелници и започна да гради с отломките на Средновековието Новото време…

   Началото на третото хилядолетие след Христа – започнал е 21 век, векът сочен от предходния като венец на човешката цивилизация. Мегаполиси, високи технологии, консуматорски общества, достигнали разкош и народи с дух, тънещи в мизерия. Настъпило е времето на “поляризираният материализъм”. Човекът ли? – Той е част от едно голямо село, пред него се разкриват небивали средства за комуникация, в неговия морал все по-мъгляво се различават “добро-зло”, „любов-омраза”, „щастие – нещастие”, „живот – смърт”.

   Човекът на 21 век сега е САМ в своя уникален вътрешен мир. А не прилича ли той на рицарите от 16 век? Да… всички днес сме рицари. Защото техническият прогрес изпревари моралния катарзис, защото актуалните проблеми и техните решения все по-често ни карат да търсим причините.

   И ако в един пролетен, мрачен и ветровит ден човекът се пребори с вятърната мелница на своя егоизъм. Ако поне веднъж подаде ръка на изпаднал в нужда, просто ей така, не от тщеславие. Ако през някоя безлунна нощ усети топлината на човешката доброта и обич. Тогава ще настъпи пролетта на Ренесанса на човешката душа, водена от искрена и чиста любов.

Рицарството е мъртво – да живее Рицарството!

1 коментар

  1. Как мога да с свържа с автора на статията? Очевидно имам доста сходни разбирания за необходимостта от рицарството в днешно време. В момента правя сайт за рицарството – ricari.eu

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
71последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии