Развитието на индивида и човешката словесност е преминало през дълги и сложно обособени етапи на осъществяване и усъвършенстване. В хода на антропогеничната рамка, индивидът е получавал всичко необходимо, за да стартира процеса, който по- късно съвременници ще нарекат еволюция. Самата й сложност я дефинира като трудно изяснителен и познавателен стадий, за да се задават по-дълбинни въпроси по отношение на произхода въобще на живото като материя.
Какво ни кара обаче да мислим, че с обособяването на човека като отделен вид от останалите примати и придобиването на словесно-комуникативни и социални способности, той е достигнал до високите етажи на еволюционната стълбица? Реално за нас практически нищо не означават откроените два фактора. Те са приети за даденост, поколения живеят с убежденията в тяхната константност, редица учени и мислители си задават само общочовешките въпроси на произхода и мистериите около нашия общ прародител – неизвестно кой. И ето къде се обособява смисловия център – той носи идеята за вечното питане, произвеждащо диалози, но той носи и силата на тъмното, сляпото и агресивно непознатото мълчание по отношение на това продукт на какво сме ние – HOMO SAPIENS…
Ежедневие, изпълнено с рутина; живот, прекаран в борба и промени; битие, замъглено и неясно, задаващо въпросителни към съзнанието на онзи там – забързаният homo… Произлязъл уж от предшестваща го форма на маймуноподобно, произтичащ уж от Божественото начало, плод на уж сложни биохимични процеси и реакции – странни хипотези, противоречащи си една на друга, а пълни с толкова неясноти и неразбории. Как homo да си отговори що е? Има ли стабилност, на която да се основава? Води ли дискусия с Аз-а си? Вероятно и непрестанно… подсъзнателно и неосъзнато… основателно и безпричинно…
А времето минава, а отговорът е в диалога с мълчанието. Сиреч, истината е някъде в дълбоките дебри на нашето недостъпно битие. Пътят към него е разговор на homo със самия свой двойник – Аз-а. Той знае отговорите-загадки, защото той поставя въпросите-мистерии… Човешкото желание за познания винаги е търсило начина към тях; винаги ги е намирало; винаги се е преоткривало, осъществявало и усъвършенствало с тях… Но никога човешкото знание не е било по-глухо и неясно по отношение на времевото развитие на своето физическо състояние – човекът… Наричан „социалното животно”, „рожба на мисловния връх ”, „гордостта на еволюцията”, той запълва тези възвишени квалификации за себе си с дълбоката неприязън и неблагодарност към титлата, с която е удостоен – Homo!… Задава въпроси към настоящето си, отправя цялата си енергия към бъдното, към мечтаното, към очакваното…, но рядко (та почти и никога) не предприема пътуване към Аз–а си – най-страшното, злокобно и забулено в херменевтика пространство…
Вниманието на съвременния homo е заето изцяло със стремежа към оцеляване, с това да осигури блага на всекидневието си, с това да търси удовлетворение в малкото, което е създал и има. Мъчно е да бъде изведен индивида от болестното състояние на прагматичното, дребнавото, безсмисленото, профанното… Проблемите на homo в неговото съвремие са породени от странните му постъпки, неясните действия, мъгливите приоритети, съчетани с вечния, ооо – да, проклетия вечен стремеж към меркантилност… С кого да споделя за екзистенциалната стойност на произхода си, къде да намери съмишленици, търси ли ги, те съществуват ли?… Вероятно са там… ето ги… и те бързат по неведомите пътища на успеха… раждащи неволи, „души затъпели”, нравствени кризи и ценностни разминавания… Натам се е запътил и homo, незнаещ, къде отива, какво да очаква, какво да мисли, в какво да се надява… И когато homo не стига до никъде, но съзнанието му е извън телесната безпътица и е отворено към висините, той претърпява несъзнателно жадувания катарзис – път към АЗ-а, който му отваря хоризонти за нова, неподозирана жизненост, за нова, мечтана реалност, за нова, неочаквана възможност – да проведе диалог с мълчанието си.
Така личността никога не ще се лута в бъдещи отговори, понеже не ще си ги и поставя… Тогава те няма да бъдат отговори-загадки на въпроси-мистерии, а отговори-познания на въпроси-истини; тогава развитието на индивида и словесността ще са открили своя смисъл; тогава вероятността да разберем кои сме ще наклони везната в своя полза; тогава хомо ще се научи да комуникира, противно на антропогеничната рамка, не с околните, а със себе си; тогава homo не ще се нарича sapiеns, а homo – АЗ!…
