Не, няма да започнем с мусаката, защото тя хич не е българско ястие, а по-скоро гръцко, което е известно със своите турски, арабски, румънски, македонски и български разновидности. Виж, шкембе-чорбата вече е друга работа. Ситно накълцано шкембе (телешко или свинско, все тая), дълго варено в бульонче и като за капак застроено, а като за връх на кулинарното изкуство – подправено с лют червен пипер, чесън и оцет. Макар шкембето да е доста презиран и отхвърлян вариант за вечеря в средностатистическото българско семейство, то си остава и също толкова обичано. С какво едно френско блюдо от 50 гр. запържено пъдпъдъче месо и увяхнал лист маруля е по-вкусно, засищащо и питателно в сравнение с нашата хубава чорбица? С нищо, разбира се.
Така и така сме на чорбици и супички, не може да обидим таратора като пропуснем да го споменем. Та той зиме и лете не спира да бъде нашият хранителен крепител, що се отнася не само до добавка, но и до основно ястие. С пресни краставици (накълцани или настъргани), пълномаслено българско кисело мляко, чесън, орехи и копър, какво повече му трябва на човек, освен да грабне половинка топъл самун и да се остави в ръцете на сеира? Същото ще ни сполети, ако нападнем купа с божествената ни боб-чорбица. Тя се допълва перфектно с много джоджен, лук и морковчета, а запръжката накрая е неизменният край на този кулинарен шедьовър.
Курбанът, макар на всички ни да напомня все едни злощастни събития, всъщност е далеч по-жизнерадостна супичка, отколкото можем да си представим. Прави се от варено агнешко месце, а в добавка може да се сложи ориз, лук, чушки и т.н. Ние обаче ще си предпочетем типичната курбан-чорбица.
Телешко варено – кой не го обича? С нарязани на едро картофи, лук и целина, задушено в тенджера и варено с часове, за да омекне и да се топи в устата – ето ти идея за тазвечершния гозбен пир у дома.
Хайде на кавърмата! Оригиналната рецепта изисква тя да се прави печена в гювечета, но днес сякаш народът масово я задушава в тенджера на котлона. Така или иначе, кавърмата е възможна и с пилешко, и със свинско месце, накълцано на кубчета, запържено в мазнина и задушено с мнооооого лук и чушки, и подправено с пипер, сол и чубрица. Да ви е сладко!
Ред е на любимите ни пълнени чушки. Има доста варианти за приготвянето им. Аз най-често (да не кажа винаги) ги пълня с кайма и ориз, варя ги и накрая ги заливам в традиционния бял сос, който се прави от запържено в масло брашно, към което се добавят лъжица-две кисело мляко и вода, за да се получи хомогенна смес, наподобяваща бешамела. Може да бъдат и печени, разбира се, всичко е въпрос на вкус. Буквално.
Друга опция да излапате вкусните чушлета е като ги напълните със смес от натрошено сирене и яйца, оваляте ги в яйца и галета и ги опържите хубаво в тигана. На това му се казва чушка бюрек и също е традиционно бг ястие.
Защо пък не пробвате за довечера да сготвите пиле със зеле? Всички сме израснали с тази превкусна манджичка и сигурно няма човек, който да не знае как да я измайстори. Има варианти тя да бъде задушена в тенджера под налягане, може обаче и да бъде запечена във фурната – изборът е ваш, удоволствието от яденето накрая – също. Не забравяйте да сложите мноооого червен и черен пипер, бахар и дафинов лист. Подправките са есенциални за вкуса на ястието.
Няма да пренебрегнем и кюфтенцата и кебапченцата (да, за тях се знае и навън, но са си български кулинарни изобретения). Те вървят перфектно с шопска салата… Оп, ето ти ново чудо в българската кухня. Как можем да забравим шопската? С печени пиперки или не, важното е да има лук, пресни домати и краставици (в оригинала без краставици, но да не бъдем чак такива традиционалисти), настъргано сиренце, пък като за финал защо не и черна маслинка на върха? Да не мърдаме от масата със салатите и да споменем зелената салата, която си има свой традиционен бг вариант, различаващ се напълно от накъсаните огромни парчета испанска маруля, която предлагат в чужбина. Ние тук си я кълцаме ситно, добавяме пера от пресен лук, едро нарязани краставички, румени репички, маслини, а понякога и кисело мляко като за дресинг. Машалла!
Само ще напомним и за други типични салатки от нашата трапеза като салата от извара и чушки, салата от печени чушки с чесън, редена салата и бобена салата.
Иде ред и на рибката като деликатес в България. Лятото е сезонът, който най-често ни напомня колко българско е да зобкаш пържена цаца на плажа ведно с халба ледена биричка. Та по тоя повод – цацата (дребна копърка), поредният пример за това какви изискани готвачи сме българите. Цацата се пържи в много мазнина, сервира се топла с резенче лимон, посолява се и… те води директно в рая.
Същата участ ще ни сполети и с попчето, ако ни падне в ръчичките, а печената скумрия си е цяло осмо чудо в света на готварското изкуство. Важно е тя да се изчисти и нареже докато е още леко замразена, да се намаже със смес от сол и черен пипер и да се изпече в хубаво загрята фурна. Вкусно, лесно и здравословно.
Като за край ще ви източим лигите с някои от най-популярните у нас тестени изделия, без които не можем да си представим неделната утрин. Тук попадат пържените филийки – хлебец, овалян в застройка от разбити яйца, сол, сода и вода/прясно мляко, който после се пържи за кратко в тиган. Може да се хапне както с прясно, така и с кисело млекце, сирене, шербет, сладко или конфитюр, мед и т.н. Това важи и за мекичките – разстелено тесто, което се пържи, а в средата му може да се сложи и малко натрошено сирене, което да се задуши по време на пърженето. За закуска също е идеален и тутманикът. Той се меси с яйца, сирене, кисело мляко, но може и да се сложи захар. Сервира се топъл с чаша айрян или кисело мляко. Пататникът пък е подходящ както за закуска, така и за обяд и вечеря. Той води началото си от родопския край, където го правят от настъргани картофи, лук, сирене, сол и джоджен, но дори и там той си има своите разновидности и може да бъде приготвен и с месо. Какво следва? Баница, естествено! Вита, на пластове, на розички… Какво значение има? Тя е все тъй хрупкава, сладка и задоволяваща всички капризни вкусове. Прави се от точени кори, които се застилат в тавичка, намасляват се и се запълват с различна плънка – сирене, сирене и спанак, зеле, лук, тиква, мляно месо и каквото ти дойде на акъла. Подходяща е както за студени зимни утрини, когато се сервира пареща с чаша топло прясно мляко, така и за следобедните летни часове, когато ни подкрепя до времето за вечеря.
Е, скъпи читатели, да не би да огладняхте?
