7 C
Бургас
понеделник, април 26, 2021

Размишленията на един фотоапарат: От „Хей, комшу” до българската чалга

 МармарисПо традиция със забравени корени във времето турският курорт Мармарис се е превърнал в туристическа дестинация, където точно в определено време от годината се изсипва солидно количество български туристи – зрелостници. Райският период между 20 и 30 май е добре дошла златна бомба за туроператори, които се надпреварват с офертите и пакетите, включващи модерната услуга all inclusive. Нещо повече – атрактивните предложения до такава степен отвличат вниманието, че всички ние ставаме жертви на приказката „сочна диня отвън – куха като турски тираджия отвътре”. Мармарис си е спечелил име вероятно заради невероятната натруфеност на хотели, заведения, коктейл барове и шумни кръчми, които вечер създават обстановка, наподобяваща Големия взрив. Това оставете – без претенции, че сравнението е в дълбочина коректно смятам, че турският средиземноморски курорт е като родния Слънчев бряг или Златни пясъци, само че без банановите и кокосовите палми, завъждащи огромно количество безкрили насекоми. С други думи опитвам се да кажа, че близо двайсет часа път и неуредици по границата не си заслужават за това, което може да получиш и по Черноморието…

Турция

            И все пак тежката дума за почивката след матури и балове има Негово Величество Фотоапаратът, улавящ всички мигове, които произвеждат впечатления у притежателя му. Не бих могъл да бъда коректен в своите размишления, щом насреща стои този величав исполин с обектив –безпристрастен в оценките си за спецификата на чуждото, даващ възможност на другата култура да изяви себе си, своята собствена уникалност, да се докаже, да впечатли или погнуси с отношението си. Размишленията на един фотоапарат са ключът към разбирането и осмислянето на една екскурзия – до дъно пълна с противоречия и странности. И понеже той е навсякъде заедно със собственика си, знае повече, отколкото „шефа”, който сменя батериите, защото реализира образи и картини, трудно изплуващи иначе в замъгленото съзнание, опиянено от евтин джин с блудкав тоник на ол инклузив. Оставям го във Вашата компания. Дигиталното устройство има какво да Ви сподели. То ще Ви разходи из цял Мармарис – от „Хей, комшу” по дюкяни и пазарчета, до квалитетната българска чалга в турската дискотека… А някой беше възторжено възкликнал, че процесът на преосмислянето на ценностите е започнал – безумец със съвест, качен на пилон… Време е, шоуто започва!

фотоапарат

            Здравейте! Аз съм фотоапаратът на поредния заблуден гларус турист, скитащ из турската инфраструктура, правещ купища дивашки и безсмислени снимки от желание да победи егото и стремежа за себеизтъкване с фразата „гледайте какво място изръшках”. Питате ме дали ми е писнало ли?! От една страна, работата ми е такава и нямам право да негодувам. От друга, вече наистина искам да се прибирам в България, където спокойно си стоя на рафта пред компютъра и никой не ме закача за каквото и да било. Едно ще Ви призная – трудно е да си фотоапарат в ръцете на вятърничав и лекомислен тийнейджър, който издевателства над теб с всичките си сили и средства. Но все пак – тук съм, за да Ви разкажа какво видях Аз – най-незабележимият и най-употребяваният.teens

            Разбирам индивидуалността на всяка една кокосова палма, но създаването на албум с близо 50 снимки, които улавят „различно еднакви” дървета ми се струва леко пресилено, при все че от тях ще бъдат използвани 3-4 за wallpaper на десктопа. Около мен „свят, гъмжило”, настроение, емоции, но не – палмите са в центъра на интереса на собственика ми… Безсмисленото творене на купища фотоси продължи и на плажа – корабите пристигат на пристанището, а всеки от тях получи по минимум 20 броя кадри, които, ако бъдат наредени последователно, ще се получи цялостна анимация. Какво като на един разкрач разстояние се подвизаваха внушителни паметници и изящни градинки с богата флора – те нямат място там, където еднообразието се счита за богатство.959 b

            Казвам Ви, огладнях милиард и сто пъти, докато на всяка закуска, обяд и вечеря, шефът отделяше по 15 минути, за да дразни обектива ми с различни миязми и само 10, за да хапне, пак докато щрака сладоледаджията с внушителната му шапка. Всеки миг от ол инклузив програмата бе запечатан и след втория ден самият аз се чувствах ол инклузив – употребяван максимално, разхищаван безметежно. В хотела, знаете, следваха снимки от типа „правим ремонт на нашата баня, та да ползваме огледалото на колегите кифли”. Нон-стоп запечатвах различни разположения на устни, прически, крайници и тоалети, защото във фейсбук трябва да настъпят актуализации. Наистина е трудно да оцелееш сред пирани тийнейджъри, които не се интересуват от другото, от спецификата на чуждото, от неговата индивидуалност, а се вълнуват от себе си, облеклото си, задоволяването на личните си низки страсти и периферни интереси. Защо съдбата не ме изпрати при Лувъра, на Триумфалната арка, в Египет, на Червения площад, или в Мексиканския залив…? Защо съм разглеждан като потребност за задоволяване на посредственост…? Защо съм тъй жалък, а те тъй властни, тъй заблудени…?ai

            Нейсе, няма още да унивам, защото разходката из Мармарис продължава.

            Голямо впечатление бе оставено в картата ми с памет от така нареченото „отношение” на домакините от Турция. Преминаването покрай някоя лавка, магазинче, дюнерджийница е задължително гарнирано със звучния крясък „Хей, комшу!”, чието предназначение е вероятно да те предразположи към пазаруване на безсмислени вещи, срещащи се под път и над път в нашата Татковина. Основно умение, което всеки потребител трябва да има в Турция, е пазаренето. Възможността да предизвикваш „йо-йо” ефект на цените на стоките е изключително същностно, защото само така не би си купил магнитче за хладилник с лика на Мармарис за 10 турски лири (грубо 10 български лева). Нещо повече – търговците те принуждават да се пазариш с тях, задължават те, биха се обидили дори, ако платиш сумата, която първоначално те обявят. Дотук (ще кажете Вие) нищо лошо – даже екстравагантно забавно е да си уреждаш бюджета за екскурзията. Обективът ми обаче улови сцени, в които турските търговци проявят изключителна доза несъобразителност в общуването си с родните тийнейджърки, а така дюнерът или локумът се заплащаха не само с парични средства, но и с достойнство. Цените мигом тръгваха надолу, щом в магазина се озовеше „бяла българка” с руса косица и посредствена гримаса, готова да остане само „по парфюм” за някоя парцалива фланелка или потниче с пайети. Не липсваха и неприлични предложения на развален английско-български от сорта „тази вечер те чакам на моята яхта” или „само за теб в дискотеката ми входът и питието са безплатни”, в които прозираха онези бурни емоции, с които идва лятното турне на обикалянето по кръчмите.13

            След „търговийката” в дюкянчетата следваха и нощните удоволствия, а аз трябваше естествено да работя извънредно в баровете и заведенията. Отново обективът ми се потеше от еднаквостта на снимките тип „само сменям позата на устните”, какво като собственикът ми се нахождаше в най-голямата дискотека в района на Мармарис – внушително съоръжение на открито с високи цени и низко удоволствие. Наистина през първите три дни от престоя в Турция живеех с наивното убеждение на фотоапарат новатор, че не ще запечатвам снимки с окачени на кръста пендари, тресящи се под звуците на шумна българска чалга… Ала уви – както модерният човек, така и модерните технологии не знаят къде и какво ги очаква. Маскираното с кодово креативно наименование „БГ парти” в никакъв случай не означаваше, че ще слушаме Графа, Дивна, Миро или група „Те”. Вместо това съкращението „БГ” стана готин синоним на „чалга” и всички се вляхме в потока от ориенталски ритми с модерни възклицания от сорта „Ха, лей, ле лей, ле”. Азис, Андрея и още се превърнаха в БГ посланици там – сред палмите и кокосите на чуждата страна.original

И за да не бъде всичко толкова черногледо, се успокоих, като си припомних изказването на министъра на образованието, че Азис е „герой за децата” – чалгата е одобрена за „БГ” музика от най-висшите ешелони. Някъде към 03.00 часа след полунощ се наложи да изтърпя освен грубото отношение на собственика ми, а и пяната, която бе пусната в дискотеката като ефект за разгорещените страсти. Превърнах се в сладкиш, покрит като със сметана, който беше същински войник, изпълняващ доблестно задачата си, без да се провокира слабохарактерността му от трудоемките условия… След бурната нощ аз отново се почувствах жалък, употребен, самотен и нещастен, захвърлен върху свободното канапе в хотелската стая, без енергия, без сили, без достойнство и чест… Ама така е то по екскурзии с тийнейджъри – трябваше да свиквам, трябваше да пораствам бързо, защото рискувах признанието на шефа си…

Колко странно е наистина – аз,schupen-fotoaparat 02 бездушният, „виждам” в душите на „зрящите”, сложили маски, ослепели в посредствеността си!? Не разбирам хората – те сигурно също няма да ме разберат. Говорим на различни езици – аз откраднах от тях ценностите им, те взеха от мен модерността. Разминахме се, вероятно никога няма да се срещнем, вероятно никога няма да пътуваме заедно, защото аз съм куфара сред тъмнината и уединението, а те са на повърхността сред светлината на глупостта…

            sight 40 191 bigПосетихме острови, снимах костенурки и плажове, обективът ми премина покрай останки от древни цивилизации, ала насочен към новите чехлички на шефката, записвах видеоклип на българска чалга песен в турска дискотека, а батерия нямах за такъв, когато екскурзоводът говореше за Никейските гробници… Жадувах за малко покой, исках просто да се наслаждавам на гледката от яхтата, а не да щракам танците под звуците на „пиян, за кой ли път убийствено пиян”… Нямах нужда от фондьотен и плажно мляко върху обектива си – стигаше ми микрофибърната кърпичка, която никой не се сети да използва, за да ме изчисти от… пошлостта.

Съдбата ме обрече да се лутам между „Хей, комшу” и родната „музика”, там – в другия свят, при другите хора, ала с ориенталското разбиране за забавление и добре прекарана почивка. Съдбата ме остави в ръцете на „интилигентъ”, който увековечи ордьоврите и себе си, ала забрави да почувства истинската сила на екзотиката и красотата. Съдбата ме изигра с туроператора, нехаещ за пребиваването на групата, в която се озовах и аз. tv vulgarno 605Съдбата се подигра с всичко нормално, като превърна една екскурзия в елементарно удоволствие с висока доза посредственост… А аз бях просто един фотоапарат, който си въобразяваше, че поне за малко ще избяга от българската вулгарност…! Сега вече приличам на отрепка – обелен, изподран с повреден обектив, който струва едно голямо нищо. Замених удобството на куфара с това на контейнера –една своеобразна алтернатива на постигнатото падение!…

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
71последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии