КАПКА КРЪВ ЗА ВАМПИРА
(Или първата българска книга за пътуване до миналото и обратно)
Когато една моя приятелка ми даде книгата със заглавието „Капка кръв за вампира” си казах, че е поредната измишльотина с фантастични и ужасни образи. Но още като прочетох гърба й, разбрах, че ще я чета.
Галина Златарева е авторката, която се е опитала да вплете в този роман една интерпретация на историята за созополския вампир, открит през 2012 година. Скелетът го има и в ромата, но действието се развива паралелно в две времеви линии – 1366 и 2012 година. Главният герой Анастас Атанасов (преведено от гръцки името значи Възкръснал Безсмъртен) наш съвременик се озовава в смутните времена след 1366 година на Балканите, когато започва завладяването им от османлиите. Крале, царе, императори оживяват в книгата и то в истински, и сторически случили се събития. Главният герой, който е прехвърлен в тази епоха по грешка на свой приятел „млад изобретател” на машина на времето, се вплита успешно в тогавашните нрави и се опитва да промени хода на историята.
Приема името Оксан (прочетено наопъки Наско) и започва своето приключение обхождайки всяко царство, кралство на Балканите, търсейки начини да спре нашествието на османлиите. Оксан се среща с Амедео Савойски, тръгнал „да помага” на византийския император, а всъщност ограбва богатото ни и тогава Черноморско крайбрежие. Говори си и с думи, и с мисли с нашия цар Иван Александър в края на неговото царуване и се оказва, че и двамата осъзнават заплахата, идваща от османските турци, но не може да реагира по начин, различен от интригите на онази епоха. Династичните бракове са сродили всички балкански държавици, но и са спомогнали за разпадането им, отслабването им и множеството междуособици и коварни интриги между всички.
Оксан не може да спре и възцаряването на Иван Шишман, раздробена България се оказва все по-отслабваща и нашия съвременик се превръща в рицар, който дори участва в тогавашните битки. Знаейки гръцки от баба си (бидейки созополчанин) и италиански той говори и с византийските императори Йоан Палеолог, и неговите синове Андроник и Мануил. Влюбва се и в българските принцеси, станали залог за предотвратяване на войни.
Пропътувайки почти всяко кътче на Балканите, Оксан ми стана любимец и все ден отварям романа с нетърпение, за да се потопя в онези страшни времена, за да заживея с химерната надежда, че Оксан може би ще успее да промени нещо в хода на историята.
Ех, как винаги ми се е искало да ида в миналото и също като него да се опитам да отворя очите на тогавашните владетели за истинските заплахи и да се опитаме да ги спрем! И много други като мен сигурно са си мислели тези налудничави фантазии. Но как няма да ги мислим, когато това време е „залезът” на нашата държава и замразяването й за 500 години. Когато съвременна Европа откриваше пътя за Индия, за Новия свят, ние сме се гърчели, оцелявайки в най-омразното и назадничаво общество на „османските султани”. Когато Ренесансът просвети умовете на света, ние блуждаехме и забравяхме дедите си, за да ни отворят отново очите редовете на Паисиевата историйца! Когато Европа летеше на крилете на свободата, ние влачехме оковите на иноверското иго!
Наско в тази книга живее и през 2012 година както всички нас, студент, с приятелки, по кафета, с вятърничав и лек характер! Нищо съвременно не му е чуждо и затова поне засега, когато преминах средата на романа, ми стана любим герой. Момичетата Лили и Еми, които са край него и приятеля му, са обсебени от идеята „да съживят созополския вампир” с капка кръв и започват да кроят планове за това…
Книгата си заслужава и знам, че докато я прочета ще има да пътувам още много в миналото… една моя сбъдната детска мечта!
