11.5 C
Бургас
петък, март 29, 2024

Оня момент, когато…

Случвало ли ви се е, както си ходите и изведнъж да завали? Би трябвало (особено напоследък). Реакцията е най-интересното нещо. Някои се разтичват в паника, чудейки се как да си спасят прическата, дрехите или грима, или и трите. Други си отварят чадърите, които винаги носят just in case (ще се изненадате колко много са хората, които, когато и да ги бутнеш, вадят чадър, независимо дали вали дъжд или някой пикае през терасата, shit happens). А трети…просто се наслаждават на мига. 

 

Е, нямам предвид да ходят и да преследват Емо Прогнозата да им каже кога и къде ще вали, за да може те разбираш ли в точното време, в точния момент, в точната секунда, когато се очаква първата капка да наближи, да застанат под нея с координатна точност до милиметър и то така, че кучета и котки в радиус от две бау и едно мяу да наострят слух, готови всеки момент да се обърнат (но не го правят, естествено, защото са мързеливи животни, пък и за КАПКА вода, seriously???)  Имам предвид хората, които като усетят свежия дъжд по кожата си, се чувстват живи. Сякаш когато влизат в пряко съприкосновение с природата, получават допълнително енергия, събуждат се, готови да крещят, да играят, да танцуват… с мокри и прилепнали по кожата дрехи, както биха се изразили някои лаици – като мокри кокошки, боси тип Роси Кирилова по нагорещения асфалт… Готови за каквото следва. Готови с живина да посрещнат живота и усмивка, която казва „Подмокрих се, е и?”

А случвало ли ви се е, както сте се отчаяли от скучността на поредния ден, пропилян в ежедневие, да вдигнете поглед от лаптопа и по случайност, или по случайна нагласеност, да го насочите към единствения прозорец в стаята… и да видите как слънцето изпълнява упражнението „залез”. Красив, изящен, омагьосващ залез, изразяващ се в това загадъчно тъмносиньо-червено небе, преплетени рохкави облачета, които играят на не се сърди човече, и цялата тази тайнственост, която е отвъд. Буквално забравяте, че съществувате и застивате на място, превръщайки се в аудитория на едно от най-красивите безплатни представления. То просто се случва пред вас, пред погледа ви. Без претенции. Слънцето бяга. Иска да се скрие, защото не сте го дарили с нито една усмивка за цял ден или колегата ви му се е усмихнал и то е видяло кариеса му. Awkward.  Магията ще се случи и без нас, но нима за нещо на света бихме я пропуснали?

Рециклиране Не може да не ви се е случвало зашеметяващ/а мъж/жена да мине покрай вас и да ви остави бездиханни. Случва се по-често на мъжете, разбира се, като по-просто устроени същества, но тъй като жените все повече изземат мъжката работа, по случайност или не, си присвояват и това типично за мъжете обръщане след жертвата и поглед казващ „леле, какъв задник”. Ако точно този момент бъде пуснат на slow-motion може дори да забележите бързото примигване на клепачите, чиято засилка не отговаря на физическите им възможности, и наостреният поглед тип rage face Y U NO, само че с друг подтекст. Странно, но точно в този момент, мислите на 99 от 100 мъже съвпадат, а само един си мисли „И на това му викат секси, моля ти се, това е тоооолкова от миналата колекция, че…”, на който всъщност му предстои невероятното разкритие, че харесва повече мъжки задници…

Нима красотата е малко? Какво не ни стига, та сме толкова незадоволени? Иска ми се да мога като бебе, с тази характерна за безстрашния изследовател наивност, да преоткривам света и радостите му всеки ден наново. Да се радвам на всичко, сякаш за първи път и все едно последен. Да обикалям света, да се радвам, да снимам, да описвам… Нооо стига глупости, айде да се връщаме на работа, че подът стои мръсен…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
67последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии