18 C
Бургас
петък, април 2, 2021

Да споделяме ли любовта си?

Дали е добре да споделиш любовта си с човека, към когото я изпитваш?

Логичният отговор е „да”.

И защо не?!

любов

Влюбен си – цялото ти тяло вибрира на пролетна честота. Усмивката ти се е опнала, като тетива на лък върху поруменялото ти лице. Ставаш майстор на езиковата акробатика и жунглираш с думите върху въже, а душата ти композира нечувани мелодии. Искаш да прегърнеш целия свят, защото… го обичаш.

Как се скрива еуфорията? Аз поне не знам.

Естествено е, според мен да демонстрираш емоциите си на обекта, който ги извиква. Прекрасно би било да се гмурнеш дълбоко в бистрия (макар леден) поток на любовта. Да събереш кураж и безотговорност и да кажеш – „Вълнуваш ме! В този момент светът се върти около теб!” Да се преродиш в слънце и да блестиш.

Да, но личният ми опит не показва добри резултати от гореспоменатия експеримент. Обикновено се получава едно толкова страшно отвръщане, че е трудно дори да си представиш подобна развръзка. Оказва се, в повечето случаи ставаш ненужен. Доста парадоксално – съчетание на привидно несъчетаеми възможности.

Срещнах човек, който първоначално смятах за временна утеха на момински разбитото си сърце. Докато не влагах особени надежди в бъдещето на връзката ни и с лека душа нехаех се оказа, че не след дълго не мога да дишам без него. Жив оксиморон. Той неусетно се превърна в моето всичко и аз исках да го знае. Струваше ми се нормално да припокрия живота си с неговия. По всичко личеше, че на него това му харесва и… скоро се омъжих, той стана баща не детето ми. Не мина много време и разбрах, че да бъдеш като отпечатък от обувка на някого, върху прясно навалял сняг е много логично и дори симпатично, но твърде нетрайно – най-малката промяна на атмосферните условия те заличава.

любовКогато взех решение да продължа по пътя си сама, любимият ми трудно прие този факт. Оказа се, че много ме обича плюс всички усложняващи ситуацията обстоятелства, смяташе развръзката за недопустима. Показа ми, че може да ми показва обичта си. Но аз вече бях загубила вяра в нея/него и бях друга. От даване, бях се свършила. Тогава за първи път разбрах, че има нещо нередно в прекаленото обичане/отдаденост.

Влюбих се отново.

Някои хора твърдят, че няма любов от пръв поглед, но грешат. Когато си привлечен невъобразимо от някого сякаш си магнитен полюс с обратния знак без друга рационална причина, без да знаеш нищо, освен че този човек те намира за прекрасна и иска да прекарва времето си с теб, тогава разбираш какво е любов на мига. Краката ти се вълнуват, пристъпвайки неритмично по иначе стабилната повърхност. Пръстите ти искат да докосват, концентрирали всичките си рецептори на максимална сетивност, а устните искат да целуват, да не говорят, по-алени и по-медени от всякога. Тогава животът е лято – топло, потно и пулсиращо. И разбира се, вярна на себе си не можах да прикрия пърхащото си сърце. Много скоро разбрах, че тази любов не трае дълго. Добавката на консерванти не се препоръчва – разваля се вкусът и автентичността. Невъзможно е и да поддържаш дълго време този ускорен пулс, в един момент ставаш прекалено вибриращ. А вибрациите имат свойството да раздалечават.

После в мен се влюбиха. Привързала бях някого към себе си, разхвърляла бях мисли и чувства, срутила няколко стени, отворила нови прозорци и съм тръгнала. Когато разбрах какво съм направила ми стана… неудобно, но малко гордо. Почувствах се поласкана. Това не помогна да се влюбя в човека. Желаех му най-доброто, но с друга жена. И разбрах, че когато влюбването не се е случило по едно и също време няма равнопоставеност – винаги единият е по-напред.

После се влюбих безумно – в буквалния смисъл на думата. Любов заради самата любов. Безперспективна, наивна, креативна и контролирана. Безусловна любов. Игра на думи, гатанки много смях и нежност. Чиста, платонична радост. Прикрита страст. Недоизказаност. Искри от разстояние. Неволно търкулнати думи, мълчание. Любов като в сън. Забулена във воал от несигурност. любовРодена в нереалност, някъде отвъд обяснимото.

И кое е най-доброто се чудех? Да показваш грижовно и смело обичта си? Да отдаваш безсрамно цялата си същност без остатък? Да съхраниш себе си, наслаждавайки се на всеотдайността на другия? Или да живееш в паралелен свят, в който копието често е по-добро от оригинала?..

Мисля си за тези работи напоследък. Може би някой от вас е намерил отговора. А може би всеки си има различен отговор, напълно верен.

В едно съм сигурна – хубаво е любовта да е налична и да се усеща. Да не й се пречи, също. Останалото – али-бали и „Сексът и градът”.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
71последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии