Бихте ли инсценирали собствената си смърт и погребение? Налудничава идея? Може би да, но не е невъзможна, нито пък неосъществима.
Южна Корея е страна, която е известна с най-големия процент на самоубийства в индустриалния свят. Проблемът е толкова сериозен, че се превръща в една от основните причини за създаването на програма, която има за цел превенцията на подобни крайно саморазрушителни действия. Да посегнеш на собствения си живот означава, че си загубил почва под краката си и имаш нужда от помощ.
Докато в Европа и САЩ хората търсят съдействие при професионалисти, които са се специализирали в науката психология и даването на съвети, то в Южна Корея решават проблема по един по-различен и доста нестандартен начин, който мнозина биха сметнали за налудничав или дори смахнат. Няма повече да си играя с вашето търпение и любопитство, а директно ще обясня за какво става въпрос.
Необичайният и неприсъщ за нашите разбирания ритуал помага на хората да осъзнаят колко безценен е собственият им живот и как трябва да приемат всеки нов ден като дар от Бога.
В град на име Теджон се провеждат редовни терапии, които оказват доста благотворно влияние на хората, склонни да посегнат на живота си. А именно – провеждане на собственото им импровизирано погребение. Програмата се нарича „Ковчежна академия” и организира мними погребални ритуали за своите клиенти.
Зловещата церемония трае около четири часа, от подготовката до изпълнението й, като завършва със затварянето на участниците в пригодени за този повод ковчези. Звучи като древно средновековно изтезание или сцена от психотрилър (последният подобен сценарий е от 2010г. с актьора Раян Рейнълдс „Погребан жив”), но всъщност е самата истина.
По този начин участниците в експеримента разполагат с предостатъчно време да разсъждават върху живота си и да направят равносметка на своето досегашно съществуване.
Преди да се изправи пред предизвикателството да прекара цели десет минути в собствения си ковчег, всеки доброволец се снима за фалшивата си надгробна плоча, след което написва собствените си погребални слова, които прочита пред останалите.
Когато са готови за своята въображаема среща със смъртта, участниците лягат в своите ковчези, които се заковават с пирони. Самата мисъл ме кара да настръхна. За страдащите от клаустрофобия този метод на лечение е невъзможен.
По този начин всеки получава нещо като втори шанс за живот и осъзнава колко щастлив е всъщност.
Някои описват преживяването като един вид прераждане, пречистване на душата и съзнанието от всякакви излишни страхове, илюзии и предразсъдъци.
След като „възкръснат” и излязат на свобода, хората изпитват нова страст и желание за живот. След преживяването на смъртта, човек осъзнава кои са наистина значимите неща в живота му и какво трябва да стори оттук нататък, за да промени нещата, които не харесва към по-добро.
Колкото и невъобразимо абсурдно да ви се струва това, привържениците на този тип терапия наистина вярват, че ритуалът променя битието им и ги прави по-добри, учи ги да обичат самите себе си и да уважават и ценят както собствения си живот, така и този на останалите.
Тази терапия не е незаконна и не нарушава човешките права, тъй като всеки доброволно решава да се подложи на това премеждие.
И все пак е хубаво човек да не стига до подобни изпитания на волята, за да оцени достойнствата на живота и хубавите му страни.
