8 C
Бургас
неделя, април 4, 2021

Абитуриент щял да пътува с метрото – хиляди плачат и заплашват със самоубийство!

Днес из Фейсбук и новинарските сайтове се върти тъжната история на момчето Кристиян, което било на косъм да отиде на бала с метрото. Тъжно, потискащо и смачкващо! Как може да идеш на бала без Бентли или поне Ферари?! Нечовешко е бе, хора! Няма да коментирам, че на моя бал бях с организиран автобус от училището, но преди 10 години все още кючекът беше на мода. Времената се менят!

 

За непросветените в историята, публикуваме без редакция историята от Фейсбук за момчето, което тръгна без чадър и пеша в дъжда за бала си:

„Бал 24. 05. 2016 г. Наблюдаваме момчето със светлосиния костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се „изсипа“ цял клас абитуриентите с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна. Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко както си му е редът.

Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми (тяхната класна), когато пристигна пеша закъснялото момче със светлосиния костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме.

Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите… и си заминават. Изпращам ги аз като типичната клюкарка и виждам отново момчето със синия костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми далече ли е паркирал човекът, който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа: „Ами не, той е пеша, отива към метрото.“

Викам: „МОЛЯ?!?“ Оттам газ към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300… да го догоня.

Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата, викам: „Влизай, днеска си с мене. Къде се намира хотелът?“ Момчето влезе притеснено: „Ами хотелът е след Хемус по бул. „Черни връх…“

Викам: „Добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате.“

Тръгнахме и питам: „Защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях?

„Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха: Бегай от тука бе, разкарай се“.

„Ейййй“ – викам, – „Да, няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични???“

И той вика: „Ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си.“ И се усмихна.

За момент се замислих как са го изпратили горките му родители, тихо, кротко, с метрото… Без обичайното бибиткане, балони, броене… Та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите – просташки, грубо, невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен, никой не го покани в колите си, които бяха взели „под наем“, нали се сещаш – големите гъзари.

Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха… И к’во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела! През цялото време ми благодареше… Миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези, с които е учил толкова години, се направиха,че не го познават, а аз, която дори не го познавах, се радвам,че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората…

Спасихте от дъжда вашите скъпи дрехи, прически, грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговия бал. Поздравявам те, Кристияне, че не свали усмивката от лицето си… Нито веднъж. 🙂 Честито завършване и успех! :)“

 

Ако сте се разчуствали, моля обършете сълзата и сопола, защото ще бъда опозиция. Да, точно така… аз не виждам нищо тъжно и скандално в ходенето на бала с градски автобус или метро. Ако погледнем на бала като нормален ден, той се отличава само по пияните деца по улиците, официалното облекло, балоните по чуждите коли и виковете еднооо, двее… дванайсеее…

Завършваш поредната степен на образование в живота си. Подобно на предучилищната подготовка, началното образование, основното и средното. Та и нагоре – бакалавър, магистър и т.н.

Не казвам, че е нещо маловажно, но не казвам, че е и върхът на постиженията в човешкия живот. Но няма да ви обяснявам колко излишна е всичката тази балканска показност, а ще се спра на нещо друго.

Потребителката шофьорка на изоставени абитуриенти – Весна Видева, е споделила въпросния пост и всички медии избухнаха тази сутрин със статии „Вие не сте хора, бе! Момче се вози на метро!“, „НЕЧУВАНО: Откриха абитуриент возил се на градски транспорт!“ „Жена направи непосилното – вози тийнейджър до бала!“.

Жестът е страхотен, ако това на момче му е било неловко, че ще ползва метро до бала или метеорологичното време не е позволявало да се стигне до хотела с метрото. Подразни ме това, как правиш нещо добро и в следващия момент го лепваш във фейсбук, за да събираш лайкове.

Прави добро, без да го споделяш във Фейсбук! – Екип Сложно

Може да ни цитирате и занапред. Покрай социалните мрежи вече думата интимно или скрита добрина не съществуват. Всичко стана комерсиално и всяко действие има цена – лайкове!

13260069_10206453705086795_440041050224644846_n[1]Как да разберем колко струва добрината, която направихме? Ами качете я във фейсбук и ще бъде оценена. Чудя се тази жена дали си даде сметка, че начинът по който показа пред света това момче е мечешка услуга. По-добре да не беше го качвала никога в колата си. Днес вероятно той не излиза от дома си. Има пръснати негови снимки из всички новинарски сайтове. Всички познават момчето Кристиян – свит, необщителен, аутсайдер без приятели. Дали това е вярно? А и да е вярно, кому е нужно да го научава? За Кристиян ли носи положителни емоции, за фейсбук приятелите на Весна, за съучениците или за читателите? За никой!

Постът вече е изтрит и Видева опита да замаже положението, но уви. Този бал е белязан до живот за Кристиян. Дано успее да се надсмее над ситуацията. Стана най-известният абитуриент в България за 2016 година.

 

Нека не спираме да правим добро, но нека и не търсим социалната му цена – лайкове. Нека доброто остане безплатно, та дори и да ни се иска да се похвалим. Социалните мрежи са нож с две остриета, там анонимност и интимност не съществуват.

Случката стана хит в нета! Поет написа стихове за Кристиян.

Абитурентска случка

(по прочетена действителна случка)

Момчето също имаше мечти,
ала за бала, нямаше кола.
Усмихваше сълзливите очи,
защото беше учено така.

Момчето не приличаше на тях,
макар да бе в приличен, сив костюм.
Една икона в него разпознах.
Икона със сърце, а не с парфюм.

То също преживяваше деня,
но плитки бяха джобовете, празни.
Небето се разплака. Заваля.
За бедния, усмивката е празник.

След маркови, наети лимузини,
момчето тръгна. Сякаш полетя.
Към балът на живота си замина
с достойнство и със вдигната глава.

По нищо по-различен визуално,
но много по-различен по душа.
Момчето няма да пропусне бала,
защото здраво стъпва на крака.

Родителите бършат си сълзите,
че смисълът е в кривите неща.
Щом вярата е само във парите,
проклятие ли, днес е бедноста?

Валентин Йорданов

1 коментар

  1. До колкото разбрах г-жа Видева говори за човешките отношения,но ние българите веднага коментираме материалното.Да господа, възпитаваме жестоки и злобни деца! Това е отговора и за агресията в училище.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
71последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии