Драги читатели, представете си следната ситуация:
Полунощ. Хладна, пролетна вечер. Броени часове преди Великден. Пуста уличка зад някоя още по-пуста детска площадка на жилищен блок. Лицето Х. с несигурни крачки се приближава до загадачен мъж, облечен в черен шлифер. Единствено стенанията на вятъра пронизват зловещата тишина. Х потръпва и се загръща по-плътно в своята жилетка. Ж. го поглежда с тъмните си непроницаеми очи, в които липсва каквато и да е емоция.
– Носиш ли стоката? – пита Х. колебливо.
– Носиш ли парите?- отвръща му Ж. Гласът му е безжизнен и студен като тялото на мъртвец.
Х. кимва едва доловимо, сякаш го е страх от реакцията на непознатия мъж. В главата му нахлуват черни мисли. „Дали изобщо бе добра идея да се забъркваш в това? Намираш се в чужд квартал, посред нощ, сам-самичък с някакъв непознат, за когото не знаеш почти нищо, освен информацията, дадена ти от съседа“. Но вече бе късно за колебания. Сделката трябваше да се осъществи.
С треперещи пръсти Х. подава на Ж. протрита кесийка с пари. Той я поема припряно от ръцете му и на свой ред му връчва съмнителен средноголям пакет с неизвестно съдържание. Дилърът допушва нервно цигарата си и хвърля фаса на земята, без да си прави труда да го загаси.
– Казаха ми, че стоката е добра – прошепва нерешително Х. с пресипнал глас.
– Съмняваш се в качеството, така ли?
– Ами… не, разбира се, че не… Но как да съм сигурен, че… яйцата са наистина домашни, от щастлива кокошка и не се опитваш да ме измамиш?
Очите на Ж. проблясват яростно в нощта като два нажежени въглена. Сякаш в него се е вселил самият дявол.
– Кълна се в собствения си живот, че съм отглеждал кокошките с пот на челото и честен труд. А който се е усъмнил в качеството на моята безбожно евтина стока… – Той не довършва изречението, само заплашително прокарва показалец по гладката повърхност на джобното си ножче. Х. с усилие преглъща заседналата буца в гърлото си.
– Надявам се да е така. Все пак идват важни празници…
– Ще се убедиш, че стоката е перфектна. Яйцата в магазините са по-фалшиви и от силиконовите гърди на любимата ти фолк изпълнителка.
Сделката приключва успешно. Единствено бледата пълна луна е станала неволен свидетел на тайната среща между непознатите мъже.
Вероятно този текст е провокирал различни емоции в читателите. Някои са се разсмяли, други са поклатили глава, цъкайки неодобрително с език. Но като всеки друг пълен абсурд в България и ситуацията с поскъпването на яйцата е от типа „да се смееш ли, да плачеш ли”… Поне имаме огромен набор от обществени проблеми за разрешаване, срещу които да роптаем и недоволстваме. Разнообразие да искаш…
Като се замислим скоро май нищо не е поскъпвало. Е как може такова нещо? Недопустимо е! 
Ще си развалим репутацията на псевдодемократична държава, в която абсурдът е на власт и отказва да предаде трона.
Идва Великден, един от най-християнските празници. Да „зарадваме” хората, като пуснем на пазара маркови яйца от щастливи кокошки по европейски стандарт (европейци сме ний, ама все не сме дотам). Може да струват цели 50 стотинки, ама пък са супер качество. Народе, купувай, не се чуди! Това си е празнична промоция, супер изгодна оферта. Какво са 50 стотинки за едно златно яйце? Нищо! Остава само да им лепнат и етикет „Стара планина”.
И тъй като клиентът е винаги прав, ние като потребители ще изискваме гаранция за качество. Например някакъв международен сертификат, който да удостоверява, че когато кокошката е снасяла златното яйце е била в спокойно състояние на медитация, не е работила под стрес или не е гонила крайни срокове, пришпорвана да мъти по-експедитивно, защото Великден вече чука на вратата. 
А редовните медицински прегледи при ветеринар, който при това трябва да е и професионален психолог, са абсолютно задължителни, за да сме 100% убедени в отличното душевно здраве на животното. В противен случай яйцата от нещастни и стресирани кокошки рискуват да навредят на здравословното ни състояние (никой обаче не ви пита дали ще навредят на бюджета ви). А здравната ни система не би допуснала това за нищо на света. Предполагам, че вече сте уловили сарказма в думите ми.
Гаранция за по-добро качеството на яйцата българинът едва ли ще получи. И освен ако не се понапъне малко сам да си ги снесе (то само това не сме пробвали още, ама зорът какво ли не прави) или не си устрои нелегален кокошарник в апартамента, изход от ситуацията не виждам. В България всяко чудо – за три дни. Протестите ще отшумят, а хората със сведени глави ще се върнат обратно към селския начин на живот. Там поне ще са сигурни, че отглеждат кокошките си в добри условия и те се радват на безгрижно съществуване (но дали селските условия на живот отговарят на високите европейски изисквания, вероятно ще си остане загадка, обвита в мистерия).
Но така ли трябва да бъде? Винаги да скланяме глави, когато нещо не ни устройва? Да организираме някакво подобие на граждански протест, колкото да не е без хич – един вид да отбием номера, също като ученици, които са си преписали домашното от интернет.
Днес поскъпват яйцата, вчера беше бензинът, парното, токът, киселото мляко… Утре ще плащаме и данък въздух… Живеем в криворазбраната цивилизация. Ако сами не си помогнем, няма кой друг да ни плисне вода в лицето, за да се събудим от това примирено равнодушие, което ни е обзело…
В краен случай ще си ядем златните яйца и ще се надяваме да не ни приседне. Бон апети!
