4 C
Бургас
четвъртък, април 8, 2021

За сланината, ракията и поршетата на един оскотял народ

   Всички тия дни се възмущаваме на „издънките“ на родната власт и мълком я „благославяме“ по нашенски. Чудим се как може да бъде това и защо е тази омраза към собствения народ? Защо отвсякъде биваме заливани с простотии, издънки, абсурди и нелепици?

   Как праплеменикът на славния Ботев бе глобен от властта, заради това, че ДАРЯВА ядене на бедните. Как едни българи обжалват пред Върховния административен съд решението собствената им власт, с което една ЦЪРКВА беше „върната“ на ЦЪРКВАТА. Как един шумналия (жител на Шумен) бе глобен от ОБЩИНАТА, заради това, че свърши работата НА ОБЩИНАТА… и т.н. и т.н.

   Живеем в абсурдно време наистина. Всичко около нас е някак абсурдно, глупаво, нелепо, фалш на живот, а не истинско и пълноценно битие. И защо?

   ЗАЩОТО НЕ МОЖЕМ ДА ИЗПИТВАМЕ ЛЮБОВ!

   Тя е ампутирана от нашето Аз, защото се отдадохме на греховете. Но, не! Няма да ви говоря за „традиционните грехове“, за които ви говори Църквата и вие с досада я „заглушавате“! Не онези „седем смъртни гряха“, които повечето от нас дори не могат да назоват, въпреки, че в пълнота и старание ги вършат. А ще се опитам да опиша една странна „приемственост“ в нашето общество, която доведе до „ракията, сланината и поршетата“.

Преди 26 години (едно точно поколение) ние заклеймихме една тоталитарна власт, основата на безверието, колективизма и уж утопични идеи и постижения. Прегърнахме индивидуализма на Запада, неговия пазар, неговите „ценности“, неговото битие започнахме да търсим и да имитираме. Отрекохме за пореден път всичко, което бе останало от нашите предци като погрешно и излишно, разрушавахме „до основи“ нашия стар Картаген. Уж се обърнахме отново към Бог и към Църквата Му, а станахме още по-големи „гяури“ (неверници – нарицателно, дадено ни от нашите османски завоеватели, мисля си понякога не без причина).

И това стана, защото оттам, накъдето се обърнахме за новата истина и оригинал, получихме лъжа и фалш. Ядем фалшива храна, плащаме си за фалшива вода, носим фалшиви дрехи, учим фалшиви знания, гледаме фалшиви филми… живеем фалшиво. Защото фалшивото е по-евтино, фалшивият живот е по-лесен. Загубили истинските ценности на вярата, която ни е съхранила като човеци, ние доброволно се предадохме на фалша. Не, че не го усещаме и виждаме всеки ден, а защото така ни стана по-лесно. Няма как да не получим „упреците“ дори от премиер, че ядем сланина, пием ракия, живеем нездравословно, напълно осъзнато се самоубиваме бавно. И това сега ни възмущава?!

   Какъвто и да контекстът на тези думи, аз искам да дам причината, поради която този упрек ни жегна и причината, поради която се случва това:

   ЛИПСАТА НА ИСТИНСКА ЛЮБОВ МЕЖДУ ЧОВЕЦИТЕ!

   Няма как в индивидуализираното западно „псевдо общество“ да има истинска любов; няма как да имаме любов помежду си, ако нямаме вяра; няма как да имаме надежда за бъдните дни, ако не сме общество, основано на мира между човеците.

   Иде празникът на „Божието смаляване“, раждането на Богомладенеца, което ние „по западному“ (езически) наричаме Коледа. Нека всички се „смалим“, да притихнем и да се обърнем към себе си и се замислим кои сме. Да почувстваме празника като се опитаме да бъдем поне малко по-обичащи и даряващи обич.

   Ние сме християнски народ и ако искаме да бъдем щастливи, да живеем истински, а не фалшиво, ще трябва да разровим пепелта в душите си и да намерим поне едно въгленче вяра. Тази вяра ще ни помогне да обичаме истински, да уважаваме ближния, да живеем съборно, т.е. като общество, а не като отделни човеци. Защото Рождеството на Спасителя е празник на обществото, не на човека; празник на светлината на истината, а не на мрачния фалш на лъжата; празник на мира между човеците, а не на човешката злоба; празник на „смаленото“, но същинското, а не на „грандоманското“ , но безсмисленото.

   Колко е простичко правилото на Любовта между човеците, което може да ни спаси от „издънката“ – днешния наш фалшив живот:

„Слава във висините Богу, на земята мир, между човеците благоволение!“

   А иначе никой не може да ни отнеме сланината, ракията и поршетата, защото когато станем истинско общество, нито с първото и с второто ще прекаляваме, нито третото ще бъде цел и знак за успех в живота ни!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
71последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии