8 C
Бургас
понеделник, май 10, 2021

Всичко е за продан

„Всичко е за продан“ – това е последната тема, която се падна на писмения изпит по журналистика. На мнозина тя ще се стори неактуална на фона на една от контролните теми, а именно – „Хубава си, моя горо“. Според мен, обаче „Всичко е за продан“ стои в основата на всички проблеми на днешното общество.

„Всичко е за продан“ е една философия, възникнала вследствие на появата на капитализма и консуматорството. Тази философия обаче не може да бъде срещната в този чист вид, в който е формулирана, а замаскирана зад словосъчетания като „взаимопомощ за всички“, „интернационална търговия“ и „това е твоят глас“. Благодарение на тази философия, големите купуват, а малките им продават. България не прави изключение, тя дори е сред първите места по следването й. Тя почти унищожи аграрното си стопанство, за да могат (горкичките) гърци да припечелят нещо, внасяйки своите продукти у нас. Все пак при тях е криза. Освен това, нашата мила родина с щедро сърце и лека ръка подписваше разрешителни за строеж на какви ли не хотели и хотелчета по Черноморието. Тук, разбира се, отново се следва железният принцип. И той дава резултати – все повече чужденци и все по-малко българи си правят лай…, опа, слънчеви бани.

Има една мъдрост, според която щастието не е в това да получаваш, а да даваш. Повечето българи следват чинно и тази повеля – всеки (про)дава. Един мускулите си, а друг ума си, една снимките си в банята, друга – девствеността си. Всеки дава каквото може, пък ако няма, го изфабрикува – или ще напише някоя стара философска мъдрост на „шльокавица“, или ще спретне някое собствено умотворение, което все пак не надхвърля 140 знака. Именно „Всичко е за продан“ дава живот на социалните мрежи. Те оплитат потребителя си и започват да му продават и да го продават. И тук се крие прекрасната симбиоза – всеки дава на другия, каквото иска и така се чувства щастлив и значим.

„Всичко е за продан“ – това трябва да е и заглавието на следващия сериал за мола. Влизаш в него и започваш своето пътешествие сред страната на продуктите. Гледаш, дивиш се и се чудиш как може да е толкова евтино – 50лв. за риза на самия АРМАНИ, който е седял и лично я е проектирал така, че да скрие българското бирено шкембе. Ако бъде срещнат, той ще каже мъдро: „При мен няма елитарност. Всичко е за продан.“ А пък ние продаваме себе си – подменяме принципите си, отдаваме тялото си, ума си, за да можем да се сдобием с риза от новата му колекция или пък с новия iPhone.

Наскоро гледах филма „Into the Wild“. В него едно момче преоткрива себе си и живота едва, когато успява да се откъсне от обществото, да изгори парите си и да се научи да се оправя в живота без тях. Основният въпрос днес не е дали светът ще свърши през 2012 и дали за това ще е виновен новият закон за горите, а кога и ние ще имаме силата да отхвърлим мисълта „Всичко е за продан“ и да започнем да отстояваме себе си.


ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
71последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии