Урок по етикет: Маниер на поведение

По това кой как стои, ходи, седи, държи ръцете и краката си, ние можем да съдим за уважение или пренебрежение към околните. Във всяка поза тряб­ва да се изразява коректност, естествена непринуденост и съответствие на обстановката. Това, което можем да си разрешим, когато сме сами, често пъти е недопустимо в присъствие на други хора.

Най-прекрасното и нежно лице, безупречните про­порции на тялото или красивото и изящно облекло няма да направят никакво впечатление, ако не съответстват на държането. Маниерът на поведение зависи от обкръжението, от това, с какво се занимава човекът и как е облечен. Девойка или младеж, намиращи се на стадиона в спортно облекло и стоящи с разтворени кра­ка, подпрели ръце на кръста, скръстили ръце на гърди­те си или ги размахват, не изглеждат невъзпитани. Но ако видим в същата поза човек на улицата, в училище­то, в театъра или на друго обществено място, то същият човек прави впечатление на невъзпитан. За съжаление имаме една категория младежи, която смята добрите маниери, спазването на елементарните изисквания на приличието за предразсъдък. Разпуснатостта и грубост­та са отличителните черти в поведението на тези младе­жи и девойки. Копират се позите на манекените, без да се държи сметка, че често пъти те са условни: тяхната цел е да се покаже най-добре модният силует или крой­ката на облеклото.

Красив е само този начин на държане, в който се чувствува вътрешна дисциплина. Добре изглежда ед­но тренирано тяло с права осанка, чиято походка и движения са плавни и в същото време умерено енергични. Разхлабената и отпусната осанка, станала навик, посте­пенно изкривява фигурата, което на свой ред нарушава правилното разположение на вътрешните органи.

Един млад човек, който се намира в обществото на по-възрастните хора (в това число и у дома сред родите­лите), трябва да се държи добре и в движенията си да бъде по-стегнат, отколкото сред връстниците си. С това той ще подчертае своето уважение към по-възрастните. Не бива да се стои като питанка: отпуснати рамене, свит гръб, краката полусгънати в коленете и главата отпус­ната. Преди всичко да се стои така е вредно за белите дробове, тъй като е притиснат гръдният кош. Второ, това прави впечатление на разпуснатост. Даже лекото изгърбване трябва да се избягва. Не бива да стоим об­легнати на стената. От стената можем да изцапаме дре­хите си, а с потните ръце стената.

Походката. Трябва да се избягва клатеща се, раз­пусната, танцуваща походка.’ Ако не е наложително, не се прескачат по няколко стъпала. Мъжествеността, голямата крачка и широките движения на мъжете не подхождат на жените. Преувеличеното размахване на ръцете и разклащане на раменете не придава красота нито на мъжката, нито на женската походка. Не изглеж­да красиво (при ходене или стоене) глава, побита в раменете.

Походката на човек с права осанка, гъвкави и отмерени движения е красива и хигиенична. Ръцете се движат в ритъм с крачките. Те не бива да се от­пускат разхлабено или да се размахват. Ходилата на краката при ходене са почти успоредни, пръстите на краката малко гледат навън.

Походката на жената на високи обувки и в тясна пола е по-лека, отколкото с ниски спортни обувки и спортно облекло. Някои девойки смятат, че пантало­нът им дава право да се държат по-отпуснато. Но разхайтеността никога не е украсявала никого.

Вървейки с някого, трябва по възможност да се вър­ви в крак, особено ако се върви под ръка.

При поклон корпусът трябва да е прав, ръцете от­страни и петите заедно. Малкият поклон е плавно от­пускане на главата. Дълбокият поклон също започ­ва с накланяне на главата и преминава в наклон към горната част на тялото. Прието е да се кланяме бавно, плавно и спокойно.

Кланяме се при поздрав и влизайки в помещение, представяйки се, благодарейки и при обръщане с мол­ба, например при покана за танц и т. н. Младите се кланят на по-възрастните по-ниско, отколкото на. свои­те връстници.

Как да седим. Препоръчва се на стола да се седи пра­во и свободно, без изгърбване и облягане. Не трябва да се клатим на стола, да седим на самия край или да го яздим. Трябва да се става и сяда безшумно. Сто­лът не бива да се движи, а се премества, като се държи за облегалката. Чукането с крак по своя стол, а още повече по чуждия дразни. Не бива да клатим крака, когато седим. Не бива да се движим непрекъснато на стола. Трябва да седим, като държим коленете събрани, ходилата по възможност да са едно до дру­го, може единият крак да бъде малко по-напред от другия или леко да ги скръстим в глезените.

Модерната лека мебел позволява да вземаме удоб­ни пози. Седейки в модно удобно кресло или на ниска скамейка, можем да опънем краката пред себе си, ако това не пречи на минаващите. Може ли жената да седи със скръстени крака (крак върху крак)? По-рано тази поза се смяташе за нечувано невежлива. Днес жената овладя тази поза. Ако не разговаря с уважа­ван и по-възрастен човек, не се здрависва в този момент, то може да се седи с крак върху крак (ако полата не е много къса). Все пак младите девойки трябва да помнят, че в присъствие на по-възрастни хора така не бива да се седи. Това правило се раз­пространява и върху младежите. Качвайки крак върху крак, трябва да помним, че коленете трябва да бъдат по възможност заедно, горният крак не бива да бъде вдигнат толкова високо, че глезенът да бъде на коля­ното на другия крак и да се виждат подметките на обувките, както обичат да правят това много мъже.

Смята се за некрасиво да се подпира бузата с ръка или да се поставя главата върху ръцете. В тази не­брежна поза е невежливо да се разговаря с други хора, особено с по-възрастни. В обществото на по- възрастни младите не трябва да се подпират с лакти на облегалката на своя или на чужд стол, да кръстос­ват ръце около коленете си или на гърдите си. Ръцете трябва спокойно и леко да лежат на коленете или на масата. Мъж, седнал с разтворени крака и подпрял се с длани на тях, прави впечатление на грубост и недодяланост.

Вежливият човек се старае да не се обръща с гръб към никого. В обществото трябва да се стараем да бъдем с лице към другите и ако не може иначе, то поне да бъдем настрани.

Младежите и девойките стават, когато по-възраст­ните влизат в стаята или излизат от нея. По същия начин се държат и мъжете, когато влиза или излиза една жена.

Ръцете. Много хора не знаят какво да правят с ръце­те си.

Незаетите ръце трябва да се държат на едно мяс­то, да се отучваме  от навика        да        мачкаме нещо, да чукаме с пръсти по     масата или по  стола, да щракаме с палците, да почесваме тила си  или зад ухото, да масажираме с ръце бузите или носа с палеца си,  де­монстративно да разглеждаме ноктите си и т. н. По време на ядене ръцете до китките се намират на масата.

Жестикулацията при разговор трябва да се сведе до минимум. Това е позволено само на сцената. В ежедневния живот само незначителни жестове могат да подчертаят думите и фразите. Например изразите „седнете, моля Ви“, „запознайте се“, „мога ли да Ви представя?“ и т. н. могат да се съпровождат от съ­ответния жест. Смята се за неприлично при разговор да прикриваме с ръка устата си, да потупваме събесед­ника си по гърба или по рамото, да въртим копчето на сакото му, да го държим за ръкава, да го подбутва- ме с лакът. За да поправим дрехата на свой познат, например да свалим конец или косъм, се пита за раз­решение.

Пръстите винаги по възможност, трябва да се дър­жат заедно. Отделеното по време на ядене, танц, пушене кутре винаги изглежда неестествено-маниерно.

Неприлично е да се сочи с пръст.

Разговаряйки с някого, трябва да го гледаме в очите. Трябва да умеем да владеем погледа. Нищо не украсява по-добре лицето, отколкото естественият израз.

Кашлянето, кихането и секненето става по възмож­ност безшумно и незабележимо и непременно се из­ползува носната кърпа. В наше време не е прието да се пожелава здраве при кихане. От кихането не е трудно да се удържим. За това трябва да затиснем с два пръста носа между очите или няколко пъти да погалим носа и ноздрите си. Кихането може да се за­таи също така, като затаим дишането и здраво затворим уста. Пазете се от въздишка и прозявка, изразяваща скука. Прозявката може да бъде заглушена, ако из­пуснем въздуха през носа, при това устата трябва да бъде затворена.

Не бива да се смеем с широко отворена уста. Гръм­кият смях е също така неуместен, както и всеки друг шум, който безпокои околните. Най-приятният смях е сърдечният.