10 C
Бургас
вторник, април 6, 2021

ТОП 10: Най-четените български книги за 2015 година

Края на годината наближава и е време да направим една малка класация на книгите, които българинът класира като бестселърс. Класацията е съставена само от български художествени книги. Може да бъдете учудени от резултатите или може би вече сте чели част от книгите, но ще ни бъде приятно да споделите впечатления за въпросните заглавия.

 

№1 Печатна грешка – Людмила Филипова

 

164588_b[1]В началото е било Словото, а веднага след него – печатната грешка. Ако намирате, че съдбата ви е тъжна, това вероятно е или печатна грешка, или пък заплатата ви е смешна.

И ако още не сте решили къде да отидете, винаги може да отидете някъде другаде. Във вселената на Людмила Филипова, например. Тя прилича на нашата, тази на Дъглас Адамс.

Даже при Люси има Отвъдно, но и постоянна телевизионна прогноза за времето, според която Земята е приятно място, гледана отвсякъде. Много неща ще научите, много ще се смеете, а времето утре… Времето утре ще научите, ако разделите пътя на скоростта. Така стават нещата в тази Вселена. /Любен Дилов – син/


 

 

№2 Където се раждат ангелите – Людмила Филипова

 

174028_b[1]Най-късият роман за най-дългата история на човеците.
Двуезично издание на български и английски език.
Факти доказват, че преди хилядолетия на земята са се появили първите хора със сини очи, смятани за ангели, богове или извънземни.
А какви всъщност са били те?
Всеки, който докосне душата на тази история, ще се изправи пред последствията от безумните човешки стремежи и най-дългия път, който може да измине надеждата…
Вселената е толкова тайнствена и необятна, колкото е човешката душа. А именно душата е мястото, където се съхранява смисълът на всяко съществуване.
Където се раждат ангелите е историята на последните хора, през времето и пространството, за да открият отново своята изгубена надежда. А Момчето – последното продължение на човешкия род, възражда вярата си чрез случайно намерена снимка – огледална картина на една възможна реалност.

Всичко завършва там, от където започва отново…
Знаете ли как изглеждат ангелите? Те имат крехки ефирни тела и дълбоки очи, по-сини от небето. Те са тук, между звездите и душите, и имат история за вас. Измамно кратка история, защото дълго след като затворите книгата, ще я носите в сърцето си. Людмила Филипова разказва завладяваща приказка, както само тя умее – приказка за човеците и за вечния им стремеж към разбиране и познаване. За живота като непрестанно търсене и движение напред, за неочакваните обрати и за връзките, за които дори не подозираме.
Как умират ангелите е история, която сякаш е чакала да бъде разказана. Тя преминава ограниченията на времето, свързвайки първобитното минало с далечното бъдеще, отразени в очите на Момчето. Момчето със сините очи, носещо уникалния ген, който се е появил за първи път през 8000 г. пр. Хр. край земите на Черно море.


№3 Дневниците на една курва – Калина Паскалева

185771_b[1]

Мутренски купони, властни мъже, красиви девойки от провинцията, които не знаят къде са попаднали и какво ще им струва това. Лица от кориците, къпещи се в блясък и затънали в дългове, плащани от богати женени мъже, даващи пачки и скъпи подаръци, но взимащи много повече. Сводници, босове и спортни звезди, претенции за почтеност в кривото огледало на мръсното задкулисие. Наркотици? Аборти? Престъпления? Да, има от всичко.
„Дневниците на една курва“ съдържа неподправени истории за грозната истина, прикрита с много грим, лъскави атрибути на привидния успех, пари. И онази крива усмивка на една красива жена, научила истината за живота по един особено жесток начин – докато е вярвала в любовта или се е спасявала от мизерията. Героинята на Калина се казва Мария. Тя има много лица и до едно са реални. Мария е събирателен образ на всички онези момичета, с които мъжете изневеряват. Мария е била там, в кревата, когато мутри са се „поръчвали“, когато дилъри са продавали, когато сводници са преследвали, когато почтени бизнесмени и известни личности са си плащали за секс. По един или друг начин. Мария е онази жена, от която всяка съпруга се ужасява, а всеки съпруг пожелава. И нейната история не е просто за секс. Това е истината у нас, още ближеща раните си от прехода. Той роди онези лица, които все още разпределят пачките, властта и триумфа. А зад тях се крият гнилите тайни на т. нар. елит. Всички истории в книгата почиват на действителни случаи. Който се разпознае, има гузна съвест…


№4 Анатомия на илюзиите – Людмила Филипова

5758889_b[1]

„Анатомия на илюзиите“ е като анимационен филм, в който познатите любими образи от детството се разтапят в модерни кошмари. Това не е книга, а документ кой какъв е днес. И кое вчерашно време ни създаде. Биография на порастването. Порастване, в което главният герой е смъртта. А трябваше да е червенокосо момиченце.
Мартин Карбовски

Тази книга е четиво, притежаващо огледалната и заслепяваща понякога до ослепяване повърхност на живия живот. Това е чиста проба човешки разказ без примеси на натрапчиви внушения, без сюжетни залитания и неоснователни авторски прищевки. Една чисто по женски интелигентно споделена интуиция, с помощта на която писателката рисува портрета на човешките съдби, житейската ирония и многото разбити и оцелели илюзии.
Виктор Пасков

Държите в ръцете си доказателството, че и най-вулгарните теми на нашия живот могат да бъдат поднесени с доброта и обич. Когато го прави Людмила Филипова.
Любен Дилов-син

Този роман е споделеност. В него няма тайнство или някаква абстрактност. Книгата споделя твоите, моите, а бе, въобще нашите неща и патила. Тази книга трябва да се смислови.
…това е една вълшебна книга, написана от една млада жена. А щом тя прави вълшебства, значи е някакъв вид вълшебница или заклинателка. Надявам се да е от добрите.
Ставри Калинов


№5 Ела, любов. Нови стихотворения – Недялко Йорданов

163047_b[1]Я, погледни навън… Дъждът е спрял…
Светът от чистота е заблестял.

Дъх на жена… На Бог… И на озон…
… И на любов… Поредният сезон…

Но не за мен… Все пак дали за мен?
Или за теб?… Не е ни нощ, ни ден…

Градът все още в тъмното мълчи…
Прозорците с мъртвешките очи…

Дърветата… Стриптийзът им… Финал!
И слагат пак зеления си шал.

Ела, любов… След тези дълги дни…
И тъжното ми тяло прегърни.

И събуди във тази полу- нощ
усмивката на мъжката ми мощ.

Аз ще докосна тихото лице…
И рамото… И острото зрънце…

Ще махна тези строги очила
и ще потъна в бялата мъгла.

Дъх на жена… На Бог… И на озон.
И на любов… Последният сезон.

автор Недялко Йорданов


№6 Сласт – Силвия Кристъл

184941_b[1]С романите на Силвия Кристъл ще попаднете в разтърсващия святна трилъра, на еротичната новела, на фантастичната повест и на семейната сага.
Жестоко престъпление изтръгва Нефели от тихата безметежност на щастливите дни. Младата жена се впуска в опасно приключение, решила да открие истината за съдбата на своя любим. Скоро Нефели се натъква на следа, която я отвежда към красивия съблазнител Силвен. Покорена от неустоимия му чар, разкъсвана от мъка по изгубения любим, отчаяна, объркана и жадуваща забрава, нефели се оставя на течението. Раждането на една нова, вихрена, изпепеляваща страст пречиства сърцето й. Потушава страховете й. Заличава съмненията й. Идилията обаче е безмилостно разрушена от внезапно и разтърсващо разкритие. Нефели осъзнава, че никога повече няма да намери покой и утеха. След всички беди, заплахи и изплували истини тя стига до прозрението, че страстта е най-нетрайното нещо на този свят и в същото време най-пагубното…


№7 Съзирам душата на България – Евелин Банев

192167_b[1]Имал съм и други тежки периоди в живота си, но времето в затвора не може да бъде сравнено с нито един от тях. Когато човек загуби свободата си, разбира, че тя е една от най-големите ценности.

През този период отхвърлих отчаянието, опровергах озлоблението, прецених за излишно да споделя дори, че не съм извършил нищо нередно.

Вместо това избрах да напиша своето послание към тези, които искат да променят живота си и да се чувстват освободени, удовлетворени и щастливи.

Тази книга се роди в затвора, защото любовта към живота не може да бъде лишена от свобода.

От автора


№8 Никой не е твой – Христина Мираз2664116_b[1]

 

Свободата да си себе си се плаща скъпо, но е безценна. Стремежът да останеш жена и човек е над всичко. Мъжете са само част от пейзажа. Те се сменят като времето.

Със сигурност е хубаво да вирееш до мъж, наподобяващ на сигурна и слънчева страна. Лукс е постоянно да пътуваш и да търсиш своето място, но е единственото пътешествие, което си струва.

Защото все някак, някъде, пътят спира и обикновено е там, където се чувстваш на място и си казваш: „Тук принадлежа“.


№9 Физика на тъгата – Георги Господинов

161861_b[1]Аз сме. Едно момче говори – от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в края на Войната, от приземна квартира през 1970-80-те, от старо бомбоубежище.

Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите, заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои.

Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва -постапокалиптичен читател, бог или охлюв.


№10 Монго и други работи – Калин Терзийски

196028_b[1]„Много и други работи“ е чиста носталгия. Ност-алгия, казват, се наричала болката на отплаващите древни мореплаватели. Болката по родния бряг. В „Монго“… я има доста. Носталгия по времена, места, вълнения, образи и хора. Ако човек има сърце на поет, всяко място, през което минава, ще придобива вълнуващи черти и колорит. В две кратки повести и девет къси разказа Калин Терзийски показва именно това – колко важен, изключителен, велик и шарен е светът, преминал през очите на поета-художник. Преминал през сърцето му, което умее да трогва и да забелязва. Мрачни или смешни, историите в „Монго и други работи“ са колоритни. Контрастни. И черното, и оранжевото са изключителни цветове. Сред всевъзможни герои – санитари в психиатрии, млади английски учители, морализаторстващи проститутки и тъжно-хитри цигани – разказвачът бере малките цветя на своите чувства. Просто е.

1 коментар

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
71последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии