14 C
Бургас
неделя, април 25, 2021

Карамазов, Вергов и Бахаров сготвиха „Спанак с картофи“ в Бургас

Впечатление от една ситуационна комедийна пиеса или защо е хубаво да ходим на театър!

   Малко странно е за моя съвременник да се „накани” да отиде на театър, но…

   Комедийната постановка „Спанак с картофи”, разведри и развесели публиката в Бургас със своята свежест и умела актьорска игра. Интересът, продиктуван от известността на съдийската тройка – Юлиан Вергов, Владо Карамазов и Захари Бахаров, доведе пред ДНА любопитно и може би „жадно за културни прояви” множество.

 2Kartofi  Светлината в залата заглъхна, а след нея и публиката, озовала се в съблекалнята на футболните съдии. Тези, които всички коментираме по време на мачовете, дали по стадионите или по телевизията, отвориха вратата и се появиха пред зрителите в друга светлина. Онази на ежедневието, простичката човешката рутина и взаимоотношения между трима „може би приятели”. Още от началото на комедията се разбра кой каква житейска роля играе:

Владо Карамазов в ролята на „Сапуна”, страничен съдия, понижен от главен такъв – низкият двуличник и слабохарактерен човек, който разчита на интригите и пошлото злобеене между хората, впрочем толкова популярно сред нас българите. Интригите и лицемерието с които „Сапуна” разсмиваше залата бяха доста елементарни, но дотолкова „сгъстени”, че в един момент характерът и житейската му мотивация се изплъзваха (разкривайки ни произхода на прякора му);

Захари Бахаров, в ролята на „Артиста”, втори страничен съдия – „изоставеният певец на любовта”, мислещ през цялото време рими за своята любима, напуснала го заради „главния съдия”. Махмурлия, сякаш и загледан в „нищото”, той забавяше темпото, предавано на комедията от непрестанното бръщолевене на „Сапуна” и пренасяше публиката в своеобразен шекспиров свят – толкова поетичен и романтичен, но някак по настоящему „плитък”, особено в спомена за спанака с пържени картофки, приготвяни от любимата;

3KartofiЮлиан Вергов, главен съдия на мача – амбициран да се издигне до съдия във ФИФА, чрез повече връзки и оказва се – твърде малко познаване на играта. Той излезе последен на сцената, влизайки през отворената от „Сапуна” врата, след като публиката беше „обработена от злобата и оплюванията на двамата странични”. След последния съдийски сигнал на този важен за кариерата му мач, забърканият от „приятелите му” фарс срина мечтата му, която впрочем стана ясно на всички бе повече илюзорна.

   Тримата съдии се оказаха затворени в пряк и преносен смисъл в собствените си илюзии и недоразвити характери. Злобата, завистта и интригантството провалиха всички:

„Какво от това, бате, ако ние се провалим?! Важното е и „оня” да не успее!” – каканижеше „Сапуна”, забърквайки саботажа на „Главния”…

   И когато накрая се оказа, че дамата на „Главния” от две седмици не е вече с него, а „се е издигнала в кариерата”, ставайки „дама на Битнер” (член на ФИФА, може би, оценяващ съдийството на мача)… всички занемяха…

   Цялата тая комедия и саботаж се оказаха напразни и всички си седнаха на „битите дупета”, замечтани за „спанака с пържените картофи” – толкова незабравимо, но преходно вкусен!

… Аплаузите продължиха дълго, може би по-дълго от спомена за постановката! Но пък какво от това? Нали бяхме на театър! … и поне малко се „видяхме окъсани и оклеветени”.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
71последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии