Необятният свят на клюките

Помните ли какво се пееше в едно парче на Мариус Куркински? Шу-шу-шу….шу-шу мушууу, сладък шум, нежен шум, чуден шум.

Колко истина има в този текст, нали? Клюката е най-древно средство за предаване на информация. Тя е като мехлем за ушите на този, който я чува и като нектар за душата на този, който я споделя. Клюката е пъргава, суетна, любопитна и повърхностна, тя е скандална и провокативна (дали е някаква случайност, че всички тези определения са в женски род?). Тя формира положителни или отрицателни представи. Клюката е опасно оръжие, което в погрешната уста може да се превърне от безобидно дърдорене в мощен манипулативен инструмент. Хората винаги са били склонни, съзнателно или не, да вярват на случайни слухове и да се поддават на тяхното влияние.

Защо разпространяваме клюки? Защото е забавно, разтоварващо и интересно (когато клюките са безобидна информация, а не оръжия за съсипването на нечий авторитет), защото сме винаги любопитни и жадни за нова информация.

 Неслучайно в 21 век клюкарстването се е превърнало в успешен бизнес. Днес специализирани „жълти” вестници и списания се занимават професионално с разнищването на всякакви пикантни истории, най-вече от света на шоубизнеса. Колкото по-скандални са откритията за някоя родна или далечна звезда, толкова повече печели вестникът от своите читатели. Хората са толкова жадни за своята дневна доза клюки, че вече рядко се замислят над достоверността на информацията. Важното е да задоволяват своята първична потребност от интриги и драма. Така със всеки изминал ден „булевардната” журналистика става все по-печеливша.

“Добрата клюка, ах, добрата клюка

е ефикасно хапче против скука.

Когато повече съдържа гадост,

тогава най-доставя сладка радост…”

Кои са по-склонни да клюкарстват, мъжете или жените? Въпреки че дамите са провъзгласяни за царици на клюките, в съвременното общество съвсем не е така. Учените отдавна са установили, че и двата пола обичат да си шушукат и споделят мръсни тайни еднакво. Жените обаче го правят по-демонстративно, докато при мъжете клюкарстването е в по-тесен кръг (абе и той кокоши крака е ял като малък!).

Друг интересен факт е, че жените, които обичат да клюкарят и разпространяват слухове, са значително по-здрави и щастливи от тези, които не се занимават с интриги (значи следващия път, когато ме боли глава, няма да взимам аналгин, ами ще взема да си спретна някоя хубава сплетня). При споделянето на „горещата” информация се повишава нивото на прогестерон в женския организъм – хормон, намаляващ стреса и безпокойството. Ефектът е като при консумирането на шоколад или правенето на секс. Хм, каква интересна дилема – кое от трите греховни удоволствия да си избера, за да се почувствам щастлива?

Социолозите от години изследват „технологията“ на производство и разпространение на клюките. Клюкарстването е особен вид общуване. Сякаш ни е заложено генетично да се интересуваме от другите, да търсим и разпространяваме информация за тях. 

Трябва ли да вярваме на всичко, което чуваме за другите? Това зависи изцяло от нас. Всеки сам избира в какво и на кого да вярва. Приказки от сорта „една моя позната на сестра ми научила от приятелката на братовчедката на годеницата на брат ми, че той еди си какво” просто крещят „не им вярвай и стой настрана”.

Все пак целта на информацията е да ни бъде полезна, а безцелното клюкарстване и четене на жълти вестници може да си останат в графата ни за забавление и отмора. 

Това, което трябва да запомним е, че клюката е необратима – не можеш да си върнеш думите назад. Затова преди разпространяването на даден слух, всеки един от нас трябва добре да помисли дали тя няма да навреди на някой, който не го заслужава. Защото клюката е по-могъща и от истината. А колкото повече повтаряме дадена лъжа, толкова по-бързо тя се превръща в истина.

XOXO…Gossip girl