Ресторантските критици в Ню Йорк все по-отчаяно започват да питат кога най-накрая тостът с авокадо ще изчезне от брънч-менютата на метропола.
Хипстърството е масово течение, с което автоматично мъртво, в това всички са единни, може и тостът с авокадо да си ходи вече.
Той обаче упорито се държи – с две ръце по света, надалеч – от България.
У нас този, който започне да предлага въплъщението на хипстърията ще удари джакпота, разбира се, ако спази и другите изисквания за ултимативното хипстърско място. За да не се поти излишно и чеше дълго време по брадата, ето кратък гид:
Как да отворим хипстърски ресторант
– Първото и най-важно условие е да нямате опит в ресторантьорския бизнес, затова пък визии – за бизнеса, за устойчивото развитие, за крафт бирата и коктейлите, за социалното неравенство.
– Място: ако сте истински посветен, ще изберете такова в най-скапаната част на града, но вие сте бг-хипстър, съответно не сте, съответно ще изберете място в центъра.
– Свалете мазилката, но не добре, а да изглежда така, сякаш някой със собствени идеи за свободен труд го е правил – къде е искал, къде не е искал. Електро- и ВИК-инсталации – колкото по-видими, толкова по-добре. Нека кабелите висят свободно.
– Направете така, че да нямате два еднакви стола или маси. За маси използвайте врати, европалети, столовете е добре да имат петна от боя или каквото друго е възможно.
– Черни дъски – всяка повърхност от мястото трябва да има много от тях или поне толкова, че да пишете различни вдъхновяващи мисли на деня, които да пускате след това в Инстаграм на фона на нечия брада (за нея по-късно).
– Разпръснете книги, картини, плакати, стари списания и всякаква друга хартия, за която се сетите.
– Посуда – гледайте да имате буркани, защото ще сервирате всичко в тях, няма значение дали е течно или не. Както и всякакви други хрумвания – лопати за сервиране на бъргъри, обувки за сервиране на пържени картофи, мини простор за закачане на пържените филии и т.н.
Вилици, ножове, лъжици – да не забравите и да вземете да купите нещо еднакво. Най-добре е да вземете сребърни прибори от антиквари, стояли неизползвани поне десет години в къщата на собствениците и поне толкова – при антикваря. 
Никакво почистване, разбира се.
– Малко или рядко почистване касае и цялото зведение.
– Името – не можете да се наречете „ресторант“ или „кръчма“, трябва нещо от рода на „място за споделяне“, „работилница за щастие“ и т.н. В никакъв случай не може да има смисъл в името, като „При Гошо“ или „При Мара“, трябва да е „ГошмарОм“, „Мара и звездата“ и подобни.
– Меню – кейл, кейл, кейл, колко пъти да повтаряме. И нахут, разбира се. Задължително е всякакви вегетариански и вегански „авторски предложения“ да преобладават в менюто. Гответе без рецепти. Също така да има баници или пържени филии – хем домашно, хем не вкъщи, а при нас. Пържено с визия демек. Или прекалено малки, или огромни порции, нищо по средата, в зависимост от визиите ви за устойчивост.
– Надценете всичко с поне 300% и го наречете органик, био, занаятчийско, с ниска CO2-следа. Дали това действително е така, е друг въпрос.
– КАФЕ – поне двайсет различни вида! Както и крафт бира – с вкус на манатарки, на водка, на бретаномицес, на туршия, ама американска. Забравете за виното, освен ако не е нещо с плодове или синьо на цвят, в най-компромисния вариант – натурално (колкото и да е, чували сте за дявола във виното – сулфитите).
– Бармани, сервитьори, готвачи – ако са мъже – задължително с бради и много татуси, ако са жени – очевидно без първото, с второто. Да говорят на „ти“ на клиентелата и да я съветват императивно, посочвайки й очевидно грешните решения, която тя, клиентелата, постоянно взима.
– Униформа – не е сигурно, май може, но не дай си боже бяла – фосфатите в праховете за пране разказват играта на околната среда и просто не е отговорно да перем често и да избелваме.
– Социални медии – инстаграм, фейсбук и поне две-три, които масовата публика не познава. Постоянно присъствие там! Важно е какво сме туитнали, не какво сме сготвили.
– Социална отговорност – и друго е по-важно от това какво сме сготвили – да подкрепяме кампании от рода на „Кучето с нас в ресторанта“, „Да кърмим на най-невероятните места“ и т.н.
