12 C
Бургас
понеделник, април 26, 2021

Градски легенди: Прикрита вина (по истински случай)

– Това време не иска и не иска да се движи по-бързо! – въздъхна старата женица, докато пристъпваше по новата алея в градчето. Струваше й се, че строителите пак не си бяха свършили свястно работата и бетонната пътека беше залята на вълнички, което съвсем затрудняваше артритните й колена и отдалеч сигурно я караше да изглежда като клатеща се патка. Тя минутка по минутка поглеждаше скъпия си „Ролекс“ и се надяваше разходката до близката почивна база да погълне целия й скучен следобед, за да не се наложи да се прибере в опустелия си мезонет и да убива времето до любимия сериал, като брои секундите на големия стенен часовник.

Възрастната реститутка имаше голям проблем със свободното си време. Тя просто не можеше да намери свястно занимание, с което да си запълва празните дни. Шиеше гоблени, плетеше с часове чорапи и пуловери (сякаш имаше за кого!), готвеше, а после изхвърляше храната на боклука, защото тя и още по-старият й котарак Мъри не можеха да изядат всичко, а й беше неудобно да носи манджи на съседите. Те и без това леко й завиждаха заради стабилното финансово състояние и тя го усещаше, затова гледаше да не им се пречка много-много. Понякога се притесняваше да не би някой от тях да хвърли бисквитка с отрова на добрия мил Мъри. Беше гледала, че по филмите това е често срещан прийом за комшийско отмъщение.жена

„Може би, ако имах семейство…“, помисли си сигурно за милионен път тя. При тази мисъл странна тръпка плъзваше от стомаха й и стигаше до крайчетата на пръстите й. Беше й безкрайно мъчно, че е сам-сама. През годините се срещаше с различни господа – все от сой, най-вече предприемачи и собственици на имоти, но по една или друга причина, нещо винаги накуцваше и обръщаше натоварената й с надежди и мечти кола. На по-зряла възраст разбра някои истини за мъжете и престана да търси „идеалния“. Такъв явно или не съществуваше, или доста умело се криеше от нея десетилетие след десетилетие. След като се усети, че въпросните „джентълмени“ само я използват, реши да бъде по-твърда с тях и да спре да го позволява. Все още беше отворена, разбира се, за различни авантюри, но пък по това време мъжете спряха да гледат на нея като на обект на желание. Беше навършила 55, когато осъзна, че шансовете й за брак, семейство и деца вече са тотално излетели на друга планета и затова се отдаде на самотуване, а за компания си взе скъпа порода котарак, който вече над 12 години й служеше вярно. Нищо че службата му се изразяваше основно в мъркане, спане, разходка от канапето до съседния фотьойл и безкрайно тъпчене, в резултат на което надебеля до невъзможните 9 кг., а за котка това си беше рекорд.

розаДо обяд старата жена все намираше с какво да се занимава. Обикновено ставаше късно сутрин, тъй като вечер си лягаше към полунощ. Закусваше почти наобяд, свършваше някоя домашна работа, изчеткваше козината на Мъри, закърпваше някой чорап, а в ранния следобед надяваше скъпото си палто и излизаше да се разходи на чист въздух. Знаеше много за ползите от всекидневното движение и не пропускаше случай да отиде я до близката горичка и да поседи в новопостроената беседка, я до почивната база или просто обикаляше уличките на малкия град. Лятото си позволяваше излети в планината, където прекарваше часове в самотно разхождане, зимата се ограничаваше и до половинчасово шляене тук-там.

– Дано скоро да дойде лятото, че всички стави ми се разскърцаха вече покрай тия дъждове – отново измърмори сама на себе си тя, докато се носеше по неравностите на новата бетонна алея. Слънцето беше почти залязло, но половината от огромното му огнено тяло още се виждаше в далечината – червено, но сякаш успокоено, че си е свършило и днес работата, която върши вече няколко милиарда години. Макар че би могло да се поспори с него, тъй като то се осмели да се покаже на хоризонта едва в края на деня, а преди това плашливо беше отстъпило мястото си на напоените със студен дъжд облаци, които се изляха и намокриха къщичките и горичките. Те отминаха и слънчевата светлина си проби дупчици между тях, но земята все още бе мокра, а от слабия ветрец боровите дръвчета се полюшваха и поръсваха малки капчици от застоялия се по тях дъждец.

               *                                  *                                      *                                  *
Богаташкото синче беше доволно. Тъкмо беше платило стаята в почивната база и сега трябваше да бърза, за да вземе мацето, с което щеше да „омърси“ лексустясното дървено легло. Ядосваше се, че трябва да ползва подобно мизерно местенце, в което хлебарките сядаха да вечерят с гостите като равни, но хотелът на баща му беше твърде показен, а и старчокът щеше да разбере, че синчето му мъкне разни уличници по луксозните апартаменти.
– Още малко и ще е мой! – мислеше си на глас младежът, докато отключваше с автоматичните ключове вратата на баровския „Лексус IS F“. Баща му бе с единия крак в гроба и това си личеше. Синчето от своя страна се беше приготвило с нож и вилица при първия удобен случай да прилапа 5-звездния хотел и от ден на ден всичките му мисли биваха обсебени от тази апетитна хапка. За щастие нямаше братя и сестри, а майка му си беше хванала багажа и се беше омела, още преди баща му да изтегли кредита, с който по-късно построи хотела. Така по щастливо стечение на обстоятелствата хлапето оставаше единственият наследник, но докато не вземеше в ръце акта за собственост, не трябваше да допуска грешки пред старчока си. Затова беше принуден да се крие по разни дупки, в които да си води гладните проститутки. Изкара късмет с почивната база, тъй като негов съученик (друго бащино детенце) се познаваше с управителя на сградата и успя да му уреди неугледна стаичка на втория етаж.
Подкара бързо по алеята на базата. Големите порти бяха още отворени игора след като ги подмина, богаташкото синче се озова на главния път. Сякаш някой му даде картбланш и той натисни педала на газта до дъно. Гумите изсвириха рязко, а колата набра такава скорост, че все едно самолет изстребител се засилваше по писта. Боровите дръвчета отстрани се сляха в едно огромно и размазано зелено петно, а новият път за пешеходци се виждаше с периферията на зрението като безкрайна сива лента. Синчето реши, че 110 не е подходяща скорост за такъв безлюден път, затова реши да пробва със 130. От бързината сякаш усети леко свиване в стомаха и се замисли дали беше закусвал днес. Оставаше и да му се доповръща пред мацката. В жабката имаше оставен нахапан „Сникърс“ и той реши да го доизяде, защото коремът му леко простъргваше. Наведе се напред, за да го достигне, но предпазният колан се задейства и го спря с протегната напред ръка. Пробва отново, но коланът на „Лексус“-а беше адски чувствителен и пак се затегна мигновено. Синчето натисна копчето за отключване на предпазителя, коланът изщрака и се откопча, а младежът най-сетне се наведе и сграбчи „Сникърса“.
   кола  В секундата след това огромен удар разтърси луксозното возило, хиляди парченца натрошено стъкло изхвърчаха в лицето на хлапето, а коремът му се вряза силно в кормилото пред него. Имаше чувството, че е попаднал в сън, по време на който душата му е излетяла от тялото и наблюдава какво се случва с физическата му обвивка – просто се рее около нея и безстрастно следи ставащото наоколо. Кракът му инстинктивно натисна спирачката и колата се завъртя леко настрани, заковавайки се с пушещи гуми на влажния паваж.
     Само секунда му отне на бащиното синче да прибере душата си отново на място в тялото и да излезе от колата. Чувстваше, че най-лошото е станало, но умът му отказваше да приеме реалността. „Не може да е било човек! Не може да е било човек! Щях да го видя!“, мислите му сякаш се стрелкаха напосоки без да уцелят мишената и без изобщо да са сигурни накъде трябва да водят. Той забързано се заоглежда назад и ето го там – човешкото тяло, което той се надяваше да не беше видял изобщо! Искаше вместо това да види размазано куче или поне елен, но не. На десетина крачки зад мощната лимузина по гръб беше просната фигурата на прясно сгазен човек. Шофьорът с треперещо тяло се затича и падна на колене до тялото. Лицето беше напълно отнесено и части от зъбите се показваха през откъснатата буза, едното око беше толкова вдлъбнато, че все едно изобщо не е било в стела орбитата си, а носът приличаше на жалка пихтия, от която бълваше гъста, тъмночервена кръв. Скъпото палто беше цялото опръскано с кръв, „Ролекс“-ът вече не отброяваше часовете. Бащиното синче държеше ръцете си над главата на тялото и не знаеше кой кръвоизлив първо да спре. Страхуваше се да пипне раните, за да не би да влоши повече положението. После друга мисъл му влетя в съзнанието – затвор! Ако се обадеше на полицията, щяха да го арестуват. Карал е с близо 3 пъти по-висока от позволеното скорост, ударил е човек на алея за пешеходци, а в момента на катастрофата дори не е носил предпазния колан. Щяха да го съсипят! Дори парите на баща му нямаше да го спасят! Какво говореше – баща му изобщо не би се поколебал да го прати в затвора! Старчокът обичаше да казва, че всеки е длъжен да понася последствията от грешките си и даже собственият му син не бе изключение от това. Хлапето познаваше баща си! Не, не можеше да се обади на полицията! Това беше последното нещо, което щеше да направи! Но какво друго? Какво? И тогава изведнъж…
 
       *                                        *                                          *                                     *
Труп на възрастна жена намерен в гората
Рано тази сутрин горски охранители намериха труп на жена в местността „Базата“, в близост до почивна база „Борови хълмове“. Тялото е напълно неразпознаваемо, тъй като е престояло повече от 3 дни във влажната шума в гората, а големи части от него са били разкъсани от дивите животни. Според пристигналите на инцидента полицаи става дума за възрастна жена, която изчезнала преди няколко дни, но никой не е подавал сигнал за издирването й. Съседите й просто помислили, че може да е отишла на почивка, тъй като не я видели да излиза или да се прибира. Причините за смъртта все още са неизвестни, но по всичко личи, че жената е захвърлена там, а е намерила смъртта си на друго място. Една от версиите, по които работят криминалисти, е катастрофа с кола. Предстои аутопсия, която ще разкрие повече по случая.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
71последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии