22 C
Бургас
петък, май 7, 2021

Доктор Гугъл

Мислено проклинах немощната датска бабичка, която предния ден се беше изкихала така зловещо върху мен в автобуса. Знаех, че тя е била пациент 0 и настинката ми се дължеше на нейната липса на всякаква култура на кихане, кашляне, изстъргване на гърло и най-вече на смърчане, което напомняше на предаваща Богу дух моторна резачка. В отчаян опит да избегна всякаква по-близка среща от третия вид с нея се бях обърнал настрани, имитирайки необичайно голям интерес към похабения вътрешен  дизайн на огромното превозно средство. Обаче тая датска баба сякаш нарочно беше решила да завлече и някой друг с нея в капана на болестта. И кой, ако не моя милост ще бъде пръв сред печелившите? С цялото си безочие пациент 0 дори разтваряше носната си кърпичка след всяко издухване на зачервената си камба, сякаш за да демонстрира с викингска гордост какво произведение на изкуството е сътворила. Не ми се ще да признавам, но направих грешката да мерна бърз поглед из съдържанието на платненото ѝ пособие за нос – цветовете наистина бяха поразителни. Меки и преливащи в различни нюанси на жълто, примесено с капка зелено, ей така за настроение.

07DOCT-tmagArticle[1]Та въпросната сутрин разбрах, че и аз съм се озовал в смъртоносната хватка на вируса. Гърлото ми сякаш беше стегнато в менгеме и издаваше (или поне се опитваше да издава) някакви дивашки звуци, които караха гласа ми да звучи като прегракнал смях на закоравяла алкохоличка-рецидивистка. От носа ми две редки, но буйни секретни поточета търсеха своя път навън и всеки мой опит да ги върна обратно там, където им беше мястото, се оказваше пълно фиаско и ужас за горната ми устна, че и за чаршафите. Сякаш два голи охлюва си бяха правили гонки около възглавницата ми, докато съм спял. С все още затворени очи се пресегнах за телефона. Колкото и да не ми се щеше да го призная, бях опрял до датските лекари. Зор, не зор, ще се ходи. Бях чувал легенди за тези светила в датската медицина и се бях настроил да не очаквам Хипократови мерки за състоянието си. Набрах номера на личните си лекарки.

Сигналът свободно мелодично затутка в слушалката. Никой не вдигна на втория сигнал, нито на третия. Не забелязах особено желание за отговор и на четвъртия, че дори и на петия. Тъкмо вече се бях отчаял и – аха! – да натисна с кебапчето, пардон с пръстчето си червения бутон за прекъсване на разговора, когато един нежен момичешки гласец изчурулика от другата страна на линията.

  • Клиника Кристиансхаун, добро утро!

„Сериозно? Добро утро? Че кое му е доброто според теб, ма?” Това, естествено, ми мина през акъла и не му дадох гласния израз, първо – за да не обидя вежливата медицинска работничка, и второ – защото не бях сигурен как точно се превежда „ма” на датски.

  • Ъъъъъъ, добро утро, да. Бих искал да си запиша час при Лоне или Ан-Биргите. Не се чувствам добре.
  • Извинете, какво казвате?

Е, добре! Възражението се приема. При всеки друг случай бих минал през всичките фази на възмущение, обида, погнуса, националистически изблик, паник атака, менструална криза и каквото се сетите още типичен и нетипичен за тялото и съзнанието ми процес. Но истината беше, че през тази сутрин аз не можех да говоря дори на родния си език, а камо ли на датския, който изисква почти Аполонско напрягане на гласните връзки и гърлените костици. Но си казах, че няма да се предавам без бой и ще опитам отново. Поех си дълбоко въздух, което накара гърлото ми още по-свирепо да ме прониже, прочистих се (може би по-силно, отколкото трябваше, защото май от другата страна се чу нещо като рязко отдръпване от слушалката) и повторих отново това, което се опитах и първия път да кажа.

  • Аха, разбирам – сякаш изтананика служителката, която както всички други на тази позиция най-вероятно беше на 26 години, казваше се Дита (може и Гита) и в свободното си време обичаше да навива дългата си руса коса на пръста. Не, не я бях виждал, просто имам развинтено въображение и си я представих в съзнанието си. – А как се казвате и за кой ден бихте желали да си запишете час? – додаде я.

Тука сякаш нещо ни се разминаха пътеките с наша Дита/Гита. За името е ясно защо пита, ама какво трябваше да значи това недодялано „за кой ден бихте желали…”? Че за кой друг освен за днешния ден-днешен и съвременен? Тя не чуваше ли, че звуча като туберколозна магарица? И тогава се сетих: вярно бе, тук в датско първо ти дават шанс да се самоизлекуваш (или умреш, опитвайки се) и чак тогава те приемат, колкото да те поздравят за успеха (евентуалния). Ако последния липсва, те пак ще те приемат, но ти няма да разбереш и – слава богу- няма да потрошиш куп нерви редейки се на опашка пред докторските кабинети. Вместо това ще ти бъде осигурено лично пространство с персонален климатик с настройки (обикновено не позволяващи на температурата да превиши минус 2 или минус 3 градуса), а доктор-специалист в областта патология ще ти отдели цялото си време да разбере къде са били причините за възникването на болестта. Не дай си боже климатиците им да се разболеят, пардон развалят – тогава верно ще има нещо гнило в Дания.

Отърсих се от този кошмарен сценарий и настоях, че желая да получа час за същия ден – по обяд или следобяд, ако е удобно.

  • Но – едва ли не с извинение, че ми троши хатъра се заоправдава Дита/Гита – Лоне и Ан-Биргита работят само до 12:00 днес, защото после заминават на конференция в Орхус.
  • А не може ли да ме вместите в графика им до 12:00? – съвсем по балкански се инатях.
  • Ами не, защото днес имат планувани 3 ваксинации..

Изчаках, защото реших, че има нещо да добавя към и без друго нескопосаното си оправдание. Но тя продължаваше да мълчи, затова сметнах, че сигурно е изговорила максимума думи дневно, които са позволени на един датски гражданин, и може би е редно да я подканя да заеме малко екстра от най-близко намиращия се речник. „Е, и?”, изхриптях вместо това.

  • Ами.. Мога да ви предложа най-близкия час, който е… секунда само.. А, да, другата седмица.
  • Извинявай, какво каза? – вече беше мой ред да моля за глупави повторения на абсолютно разбрани още от първото казване изрази и фрази. – Другата седмица няма да ми е нужен час, защото не се знае дали ще има друга седмица за мен. Може да вдигна температура довечера или..
  • О, ама, виж, Александър – почти си я представих как ми се усмихва като на глупаво и недоразбрало хлапе в детската градина, което вместо лъжички е сложило вилички на масата за чай – това е напълно нормално. Тялото ви се противопоставя на вируса и се бори с него. Температурата е естествен отговор на организма в такива ситуации. Няма защо да се тревожиш.

Едвам си поех въздух от възмущение. Естествен отговор ли? Тази кандидат-докторка беше съвсем близо да получи естествен отговор и то бая лют и на малко неразбираем за нея балкански език, ако продължаваше да ми чете лекция на тема „Или как да умрем бавно и болезнено, защото докторите в Скандинавия са некадърници”.

  • Ама.., ама.. – заекнах аз.
  • Можеш да го провериш в гугъл – изтърси тя, с което окончателно разби всички мои илюзии и мечти за докторски час в близките седмици, месеци, че сигурно и години, а и в общи линии ме хвърли в размисли и страсти относно възможността да емигрирам на Марс.

?????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????Тая ситуация малко ми напомняше на един случай, когато исках да си взема книга от библиотеката, но библиотекарката със злорадство в гласа ми съобщи, че тъкмо е затворила и ако наистина ми се чете книга, може да пробвам в интернет. И двата случая ме наведоха на съвсем логичния въпрос защо хората в Дания избират да стават лекари или библиотекари, след като през 95-та американците са създали интернет и там пише всичко, което ни интересува за здравето ни и би ни било полезно. Заболява те главата, ами пишеш симптомите в гугъл, откриваш, че имаш тумор в мозъка и животът си продължава, какво толкова. Сега, едни лекари тука за нас ли да вземат да мислят и да се терзаят. Като ти е писано да се давиш, няма да се бесиш.

Оттогава все си я повтарям тая последната сентенция, че знае ли се кога може да ми е от полза. Дали когато реша да се беся или когато отново (да пази Бог) стигна до датските доктори.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
71последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии