Атина, Гърция е една атрактивна дестинация. Самолетните билети не са чак толкова скъпи, а полетът до там трае 40 минути от София. Ако сте от Бургас сложете още 40 минути отгоре. Няколко часа мотане на летище София и ето на – тръгваме за Атина. Пътувах с българския превозвач, малко закъсняха, но пък се реваншираха с кофти обслужване.
Летището в Атина, жега – 48°С, Август месец. Натоварихме се в автобуса, 10 минути стигаме до изхода. Вътре може да се поберат 5-6 летища София. За „Фрий шоп“–овете няма какво да говорим, все едно сте в мол. Час по-късно пътуване с кола, вече съм в Атина. Душ и на верандата – добре, че повечето къщи там имат дворове и огромни тераси. Нощите са толкова блажени, уютът е прекъсван само от минаващите с бясна скорост мотори. Абе идилия. Ако пътувате до Атина с кола и преди да влезете в града видите път с осем ленти в едната посока, не се паникьосвайте. Детелините, надлезите и табелите са объркващи, но шофьорите са съпричастни, все пак се вижда, че не сте от Гърция.
Тъй като Атина е огромна, ми трябваше доста време да се придвижвам с метрото, но ако сте решили да разгледате града отблизо вземете такси. При такситата ми направи впечатление, че шофьорите качват който им махне, без да пита искате или не. И така спирате си такси, казвате къде искате да отидете и влизате при още няколко пътника, събрани от тук и там. Ако поръчвате такси забележете, че само за повикването трябва да платите 4 €. А ако решите да хванете автобус трябва да махнете, за да спре, ако не – ще ви подмине като малка гара. За да слезете натискате копче stop. Когато се изпише и на таблото, шофьорът спира. Билетите важат както за градския транспорт, така и за метрото, но само за 1 час, след този период ще ви трябва нов билет, като цената му е 1 €. След като избрахме с какво ще пътуваме, тръгваме на лов за спомени.
В Атина кафенетата са на всеки 5 метра, точно като у нас. Ако си поръчате дълго кафе със сметана, рискувате да получите микроскопична чашка с капка каймак от мляко отгоре. Затова поръчайте лате, така поне чашата ви ще е с нормални размери.
Задължително идете до Плака – старият град на Атина. Пълно е с китни магазинчета и дюкянчета с най-различни съкровища. Там ще намерите неща от ключодържатели до мраморни статуи в реален размер, на Венера или пък Ахил. Може да се пазарите за цената с търговците. Там е пълно с невероятни кръчмета. Храната е толкова добра, че ще ви се прииска да посетите всяко заведение.
Монастираки е малко кварталче, намира се до Акропола. Пак магазини, пак заведения, но едно се откроява най-много – „Байрактар”. И на сън ще го търсите. Невероятна палитра от деликатеси. По стените висят снимки на собственика и едни от най-известните актьори и певци на Елада. Препоръчвам салата „хориатики” (селска салата в превод), това е като нашата гръцка, но разликите са осезаеми. Естествено сувлаки и гирос, задължително със сос дзадзики (прилича на нашата снежанка) и повечко люто. Гуруни (прасенце в превод) пък представлява накълцани месца от малко прасенце, пекнато на пещ. Вкусно, а?
Улица „Ерму” няма как да я пропуснете. Започва от площад Синтагма и свършва някъде към Монастираки. Няколко дни подред ходих, но така и не успях да разгледам всички магазини. Магазини там имат Sephora, Vogue, folli follie, Swatch, Tissot и много други.
Музеите са на всяка втора крачка, буквално. Ако сте били в Атина и не сте видели „Акропола” , значи не сте идвали изобщо в Гърция. Акрополът е кацнал на върха на Атина. Пътят до там е стръмен. Толкова стълби през живота си не бях виждала. Както и да е, стигнах до там с изгаряне четвърта степен. „Пантенонът” (девица) е най-големият храм, величествен естествено, но на мен ми направи впечатление „Кариатидите” – женска скулптурна фигура (статуя), която служи вместо стълб за подпора и като украса на сграда. Останаха ми очите. Отгоре гледката е невероятна. Вижда се целият град, а в подножието – античният театър и Новият музей на Акропола. Домързя ме да ходя до античния театър и предпочетох Новия музей. Входът за Акропола беше 12 €, но като казах, че съм от България влязох безплатно, много изумена бях. Внимавайте с охраната – не позволяват пипането на камъните, нито пък да си вземете малко камъче за спомен. Последното може да се накаже от закона.
В Новия музей на Акропола, цената на билета беше 1 €, но нямате право да снимате. В момента в който включих фотоапарата се включи аларма и двама полицаи ме посъветваха да го прибера. Станах за резил – типично по български. Цялата конструкция е построена над древни останки. Подът, стените и таванът са стъклени. Като се качите на втория етаж, не е желателно да сте с пола, повярвайте тези които бяхме на първия, много се забавлявахме. Има книжарница, от където може да си купите нещо за спомен, има и книжки със снимки от музея.
Посетих още Гръцкия Парламент, Площад Синтагма (пред парламента), Запио (Градините на Атина), Византийския музей, Националния Военноисторически Музей, Националния Университет, Библиотеката, Пристанище Пирея и квартал Кифися.
Центърът на Атина – „Омония”, повече прилича на български квартал. Навсякъде се чува българска реч. Омония е неприветлива и мръсна. Повечето чужденци и емигранти живеят в близост. Там се намират предимно хотели и офиси. Въпреки всичко, центърът носи белезите на стачките. Прозорците са бронирани, мраморът по сградите и части от настилката липсват.
Ако искате да видите караула и да нахраните няколко гълъба идете на площад „Синтагма” пред парламента. Там са и царските градини, където може да се разходите, има и малка зооградина. Фотографът на площада ще ви напсува и ще ви предложи палачинки, на чист български. Бившата му приятелка била българка и заради този факт може да свали цената на снимка от 30€ на 5€. Възползвах се и не съжалявам, снимката е с Polaroid. Бях изумена!
Византийският музей от вън изглежда като едноетажна сграда, но не се залъгвайте – очакват ви няколко етажа под земята. 
Военноисторическият музей също бе доста увлекателен. Атинският университет и библиотека са близки едно до друго. Завладяват с архитектура и лукс.
На пристанището в Пирея задължително трябва да хапнете миди и стриди. От заведенията там се открива невероятна гледка към корабите и яхтите.
В Кифися се намират луксозните магазини. Там живеят богатите и известните.
Горещо препоръчвам, ако имате време, да посетите остров Санторини и остров Тино. От Санторини се вижда, буквално целият свят. Залезите могат да ви разплачат. Има легенда, че след като потънала Атлантида, Санторини изплувал от морето. На остров Тино има поверие, че който вярва и желае много нещо, то той трябва да върви на колене от пристанището до църквата. През Август месец масово вярващите хора пълзят към църквата и всяка година, казват че става по едно чудо. До там може да стигнете както с ферибот, така и със самолет.
В Гърция ще изживеете незабравими моменти, поне моите бяха такива.
