Занижена конкуренция, сплотен и малък колектив, винаги на разположение за клиентите – какво повече ни трябва, за да бъдем на ниво пред чужденците? Ако трябва да сме честни, нощните приключения на заблудените туристи в комплекс Слънчев бряг, освен пиянски изцепки и джебчийски набези, нерядко включват и таксиджийски придърпвания, съпроводени с водопад от неразбираема словесна вълна. Като добавим факта, че това се случва в самия център, няма какво да се чудим защо още гледат на нас с подобно недоверие. Турското нашествие на таксиметрови шофьори от селата наблизо си оказа своето влияние, отблъсквайки наплива на клиенти. Честа гледка вече са караниците, че и побоищата и всичко това за един откраднат курс. И пак подчертавам – най-лошото е, че цирковите изпълнения си имат не каква да е публика, а точно тази, която три месеца ни дава хляба, който ядем през останалите девет.
Неизвестно кой ум обаче е родил идеята за частни коли пред хотелските комплекси. Не може да се отрече, че това чедо на гениалността си има плюсовете. Да вземем пример: за да получи разрешение да работи на пиаца през сезон 2011, един таксиметров шофьор трябваше да плати такса от 2000 лв. Този „закон” никой не прие с въодушевление (естествено!), но след маса спорове едни платиха, други – не, и все пак таксиджии и паяци си играеха на „иде ми, дойде ми” за сеир на народа. Сега да обърнем монетата – с малки изключения сумите за комплексите варират до два пъти по-малко от тези на стоянките в Слънчев бряг. Обикновено по две-три коли на входа на обекта, те не създават сюжети за филм със Силвестър Сталоун, а напротив – работят по-задружно, сприятеляват се с гости и собственици на апартаменти, завързват отношения с тях и представят по един по-европейски начин бизнеса по Черноморието. Конкуренция не се забелязва, защото при наличието на малко коли и повече клиентела е ясно, че хляб ще има за всички, при това не спечелен с псувни на турски и махленски пазарлъци за цените. За допълнително улеснение си има ясно фиксирани цени и ценоразпис на входа на комплекса.
Жалко е, че голяма част от чуждестранните туристи не стават свидетели на подобен тип отношения между работници и клиенти, а се пулят пред стоянките в центъра и остават с впечатлението, че дърлещите се мъже с жълти коли са циганите в тази държава, а онези мургавите с натоварено желязо по каруците са истинското българско население. И това ще продължи в същия дух, ако ние не сторим нещо.
