„…Ето, отсега ще ме облажават всички родове,
задето Силният ми стори велико нещо,
и свето е името Му.“
(Лука 1:49-49)
На 15.08.2012 година Успение Богородично бях на служба в нашия храм, където преди 8 години на същия ден приех доброволно, в пълно съзнание и голямо желание Свето Кръщение. Красотата на православното богослужение не може да бъде изречена и описана от мен с думи, а поучителната сила на светата богослужба е несъмнена! Винаги съм казвал и продължавам да твърдя, че за да се научим на нашата българска православна вяра трябва да посещаваме храма и да оставаме там до края на цялото богослужение.
Много мои приятели и познати са ме питали за Църквата, за празниците й, за обичаите и традициите при почитането на различните светии. Винаги съм се старал да ги насочвам да намерят сили и първоначално търпение, и да отидат в храма, да понесат забележките и наставленията на „бабките”, да издържат на „дългата служба”, зашото ползата за тях ще е голяма.
В деня на този голям православен празник се натъкнах на въпроса за почитането на светиите и Пресвета Богородица, който граничеше с богохулство. Не се стърпях да не го коментирам, заради което и написах тази статия.
Ето защо ние християните трябва да почитаме Майка Божия и светиите:
„Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата, под земята, не им се кланяй и не им служи“ (Изх. 20:4-5).
Провиняваме ли се ние, православните християни, срещу тази Божия заповед като, вярвайки в Бога и служейки Нему, почитаме още света Богородица, светите апостоли, светите мъченици и всички други святи хора, отдали живота си за Божия прослава? Провиняваме ли се с това, че в тяхна чест устройваме празници, издигаме храмове, служат се литургии и прочие?
За да отговорим на този въпрос, нека първо си изясним що е кумир. Кумирът е идол, който е поставен от човек на мястото на истинския Бог. Кумирът е лъжливо божество, с което човекът се опитва да измести Бога. Но може ли нещо да измести Бога? Не, разбира се, защото Бог е единственият и всемогъщ Господар на Вселената. Има обаче и днес хора, които се опитват да заместят Бога с нещо низше и преходно и правят това свой Бог. Такива хора са суеверните идолопоклонници.
В такова нещо се опитват да ни обвинят протестантите, но напразно. Ние бихме били идолопоклонници, ако боготворяхме светците и ако с тяхното почитане бихме затъмнили Божията Слава. Но всъщност ние не ги боготворим и никого не поставяме на мястото на Господ Иисус Христос – единственият наш Спасител, Изкупител и Ходатай. Ние само следваме думите на Христос, който е казал на Своите апостоли, а чрез тях – и на всички Свои избрани: „Който приема вас, Мене приема, а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил“ (Мат. 10:40).
Кумирът отдалечава човека от Бога, а когато ние почитаме Божията Майка и светиите, се приближаваме към Него. Православният християнин, като вижда как светиите с Божията благодат са прославяли Бога с делата си, подражава на вярата им съгласно думите на свети апостол Павел: „Помнете вашите наставници, и като имате пред очи свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.“ (Евр. 13:7)
Обвинявани сме в това, че прибягваме до ходатайството на светиите. Истина е, че ние търсим в молитвеното си общение със светиите тяхното ходатайство, но не защото не зачитаме единствения Ходатай – Христос, а понеже вярваме в Светото Писание, което казва: „Голяма сила има молитвата на праведника“ (Иак. 5:16). Ние вярваме, че тези божии угодници са преминали от този временен живот във вечния блажен живот – Царството Божие, защото Господ Иисус Христос ни уверява: „Който вярва в Мене, и да умре, ще живее.“ Стоейки пред Божия престол заедно с Божията Майка те се молят за нас.
За нас света Богородица и светиите не са ходатаи като Христа. Той е Ходатай по същество и по изкупителните Си заслуги, а светиите ходатайстват за нас, подражавайки на Христос и великата Му любов към грешниците. С други думи, Христос е Ходатай по природа, а света Богородица и светиите са ходатаи по благодат. Особено голямо е застъпничеството на Божията Майка пред Нейния Божествен Син. Как да не се обръщаме към нея. Как да не я тачим, когато тя сама казва: „Ето, отсега ще ме облажават всички родове“ (Лука 1:48) (Лука 1:48).
А защо протестантите, които иначе много държат на Светото Писание, не почитат света Богородица, за почитта към която е писано в Писанието? Защо те същите не почитат Божиите угодници – Светите апостоли и светиите, чието зачитане е постановено от Господа Иисусa Христа с думите: „Който вас слуша, Мене слуша, и който се отмята от вас, от Мене се отмята“ (Лука 10:16).
Отдаване на дължимата почит към светиите и света Богородица не е от днес, а от първите векове на християнството. През втори век християните от Смирненската църковна община свидетелстват за мъченическата смърт на техния епископ св. Поликарп Смирненски следното:
„Ние събрахме костите му – съкровище, по-ценно от многоцветни камъни и по-чисто от злато – и ги положихме където трябва така, че щом стане възможно, ние ще почнем да се събираме с радост и веселие, и Господ ще ни съизволи да празнуваме деня на мъченическото Му раждане“.
Блажени Августин, приблизително два века след това – IV в., защитавайки правата на вярата, говори:
„Не на мъчениците ние посвещаваме свещенството, богослуженията и жертвоприношенията (както правят това езичниците по отношение на своите божества), защото ние смятаме за свой Бог не тях самите, а техния Бог. Наистина почитаме паметта им като свети Божии люде, които са воювали за истината до смърт. Но чувал ли е някой някога щото свещеникът, стоящ пред олтара, построен даже над гроба на мъченик, в Божия чест и почит да казва в своите молитви – на тебе, Павле, Петре или Киприяне, принасям жертва?…И тъй ние не почитаме св. мъченици с божествени почести… не сме им установили свещеници и не им извършваме жертвоприношения, защото това е неприлично, неподобаващо и непозволено, тъй като то трябва да стане само по отношение на единия Бог.“
Дивен е Бог чрез своите светии. Сам Господ Иисус Христос им казва: „Вие сте Мои приятели“ (Йоан 15:14). Как да не почитаме тия, дето са и служилите, и приятели, и синове Божии? Честта, която се оказва на най-усърдните служители, доказва любовта към общия Владика. Те подпомагат християнина по-лесно да се доближи до Бога. Те са като някакво необходимо стъпало между греховната отдалеченост и Божията благодат, те ни улесняват и насърчават в стремежа ни да служим на Бога.
А колко много чудеса стават по молитвеното застъпничество на Божията Майка и светиите, те са чудесни молитвени ходатаи пред Бога.
Нека накрая завършим с думите на св. Йоан Дамаскин, който сам бил изцелен по чудесен начин от Божията Майка:
„Като гледаме как са живели всички тия светци, нека подражаваме на тяхната вяра, любов, надежда, ревност, живот, твърдост в страданията, търпение дори до кръв, за да се удостоим и ние с венците на славата.“
Амин!
