22 C
Бургас
петък, май 7, 2021

За какво мечтае един завършил студент?

Когато някой ми зададе този въпрос, в акъла ми се завърта рекламата на Paco Rabanne 1 million.

 

Щракваш с пръсти и валят пари, диаманти, коли и в случая с мен – мъже. Да, ама не. Бързо идва шамарът – „ама какво се замисли?”

Та какво иска един завършил студент? Тривиалното – работа → пари → сигурност → свобода. А какво значи свободата. О, да, свободата! Поколения мустакати българи, с боцкащи потури, ямурлуци и незнайно кога за последно сменяно бельо, са кръстосвали нашите планини зелени в опити да ни освободят. Тайни срещи, пъклени планове и ораторски беседи за живот без робство. И тя взе, че стана една.

Днес свободата не е това, коете беше.

Сега свободен е паралията. Който слиза от поръчковото си Bentley, нека е continental, и нека да е черно, салонът със светла кожа и гравирани инициали по седалките. С часовник Panerai или Rolex (зависи от настроението), керамичен или седефен с диаманти, щото златото е толкова демоде. С костюмче за 15 – 20 000 €, сигурно шивачът от Панама го е шил. Както казват в щатите – играч.

birkinЧичкото или лелката са нашите нови герои! Ние жадуваме да сме като тях. Успели. Уважавани. Хора притежаващи власт. И най-вече притежаващи красиви вещи. Защото колкото повече скъпи и непрактични вещи имаш, толкова си по-успял.

Моите мечти са съвсем по-простовати. Да работя това, което съм завършила. Това, за което съм се трудила. Ама, що ли пък? Едва ли с тази работа ще си позволявам луксове като храна и паста за зъби?!?!

По-добре да си работя нещо съвсем различно, за какво ли ми беше цялото това учене. Те са го казали хората – „блажени са незнаещите”. Пък аз, простата, взех че се излъгах. Хързулнах се по пътя на знанието и сега връщане няма. Мама казваше, когато бях малка – „учи, мама, да не работиш” и е вярно. Учих и наистине не работя! А щях да стана бизнес дама.

Birkin-BagАх, как щях да тракам с токченцата на обувките си FENDI, с чанта Birkin в ръка и BlackBerry в другата. Сигурно и шофьор щях да имам, защото ръце не ми останаха. Винаги съм се виждала като успяла, богата жена. С безгрижно ежедневие. Мога да го постигна, ако се омъжа за много, ама много богат мъж. И по любов ще е бракът ми – по любов към парите. М да, мечти, ама поне са безплатни, защото този мъж още не съм го срещнала. А обичах да се шегувам, че съпругът ми все още е в детската градина. Ако разчитам, тук в свободна България, само на себе си и на дипломата си ще умра от глад. Ако нямам „мая” няма как да се издигна в йерархията.

Да се върнем на мечтите и бляновете на студентите. С бляскава кариера, виден специалист в областта си, това желаят повечето дипломирали се. Уважавани и ценени, ама само на думи.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
71последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии