Ресторант „Уникато“ в к-с „Славейков“ – Бургас

Групата на трътките отново търси вкусни приключения. Този път се спряхме на ресторант, който вече има слава в град Бургас. Ресторант „Уникато“ в к-с „Славейков“ отвори врати през 2014 година. Интериорът и обстановката определено предразполагат към приятна и спокойна вечеря, но лошата слава на зле подбран персонал се носи из града от самото откриване.

Този път ни обслужва младо момче, добре изглеждащо и забележете любезно и усмихнато. Усмивката в този ресторант се смята за дефицит по принцип. Нямаше салонен управител или служител който да ни посрещне, затова седнахме отвън в лятната част на ресторанта. Доста приятен интериор! Вероятно са ползвали услугите на дизайнер… получило им се е! По дървените колони висят табелки във формата на кокошки, върху които са изписани специални предложения от менюто.

Бързо идва сервитьорът и на маса от четири човека ни носи три менюта. Помислихме, че ще донесе допълнително, но се наложи след 10 минути да си поискаме още едно. Вероятно е нов в бранша и не знае етикета.

Разнообразна храна, залитаща към италианската кухня. Доста богат избор салати и предястия. Твърдим, че ще намерите по нещо за всеки вкус. Цените съответно са под средните.

Стартираме със зелена салата с рукола, чери домати и семена, гръцка салата и салата Капрезе. Добре приготвени и овкусени. Нямаме забележка. Продължаваме с пица с прошуто и маргарита. След около 20 минути ни ги сервират. Тестото е приятно на вкус, не е твърд ръбът на пицата, материалът е достатъчно. И тук нямаме забележка.

Бяхме поръчали млечен сос заедно с пицата, но и след нея не дойде. Оказа се, че сервитьорът е забравил тази част от поръчката. В течение на разговора се сещаме, че и един сок имахме поръчан, който не дойде. Напомняме му и ни го носи.

Пристига ни от по-рано поръчан стартер от катък и чушки с чесново хлебче. Още преди да поръчаме питаме сервитьора на място ли приготвят катъка. Момчето започва да пелтечи и да обяснява, че това не е точно катък, а по-скоро цедено мляко, но пък и цедено мляко не било… с две думи и той представа няма какво ще ни сервира. Решаваме да рискуваме.

От поръчаната салата (печени чушки с катък) пристига чиния с огромен резен домат, гарниран с червен лук – и двете приготвени на барбекю, а покрай тях се мъдри кръг от „нещо-като-катък“, поръсено с няколко резенчета чушка. Озадачаващо, но вкусно… „нещото-като-катък“ обаче се оказва малко пресолено и наистина съмнително откъм произход.

Поръчваме ризото със сирена и броколи. Докато го похапваме и дегустираме всички, започваме спор дали всичко му е наред. Някое от сирената или странна подправка, създаваше различен от очаквания вкус. Оризът не беше добре сварен и хрупаше.

Музикалният фон беше телевизия City. Определено можеха да подберат свой плейлист със спокойна и приятна музика, която да допълва комфорта на клиента. Уви! Криско и Енрике Иглесиас създаваха дискотечна обстановка.

Една забележка към собственика: Би било добре, ако сосовете ги поднасяте в сосиери, а не в шотове за текила. И когато се поръча сос е редно да бъде сервиран с малка лъжичка с която да се маже. С вилица цялата маса става на капки, да не говорим, че вилицата е прекалено голяма, за да влезе в шота.

Заигравката с клиентите и тоалетните ни допадна. На мъжката тоалетна пише Kings, а на женската Queens. Помещението е чисто и добре поддържано.

За сметка на това глупав гаф остави горчив вкус в устите ни. Посягайки към уж чистите салфетки на масата, попадаме на две поредни, които са изцапани с грим…