Две прегладнели трътки тръгнаха на вкусно пътешествие с цел да открият задоволяваща вечеря в първия работен ден от седмицата. Отмятайки купища задачи, малко след 17 часа търсачите на гурме усещания се отправиха към кулинарния център на Бургас, учудващо – комплекс „Славейков”.
Минути по-късно локацията е избрана. Първи да попаднат под лупата на хищниците от Сложно.ком честта имат ресторант „Грог” и персоналът му. Тъй като са специалисти с дългогодишен опит и неведнъж са посещавали въпросната гостилница, трътките се спряха именно на нея, за да започнат своята рубрика с нещо познато и приятно.
По първи впечатления отвън заведението прилича на крайбрежен капан с многото разпръснати под навеса дървени маси. Важно е да прецените къде ще седнете, особено за вечеря, защото слънчицето романтично се процежда през панелките и ще ви свети в очите.
Обикновено още на входа управителката посреща клиентите и ги настанява. Този път, странно защо, я няма – избираме си маса сами – вътре, в зоната за пушачи. Интериорът е модернистичен и ненатрапващ. По петите ни върви пъргава сервитьорка, която още преди да сме се настанили ни подава учтиво по едно меню.
Обслужват ни три госпожици. Идват на всеки две минути и ни притискат за бърз избор. Първоначална поръчка – пица Поло, салата от печен пипер, катък и орехи. Решаваме докато чакаме храната да се подкрепим с чаша ароматно кафе и минерална вода. Възможности – Лаваца и Оро. Спираме се на първия вариант, цена – 1,20 лв. В менюто предвидливо е отбелязано време за приготвяне на ястието, в случай че се наложи да изчакате по-дълго време за някой специалитет.
Салатата идва за по-малко от 5 минути, заедно с кафето. Отличен вкус, единствена препоръка – чушките да бъдат прясно изпечени, а не мариновани. Това предястие е добре декорирано и радва окото.
Пицата Поло се оказва вкусна, но ръбът й е труден за консумация. Краят на пицата е крехък, точно колкото италиански сухари брускети. Може би трябва да се добави нещо в тестото, за да бъде една идея по-пухкаво и крехко. Плънката е задоволително количество. Размерът на голямата пица, отговаря на малка пица в повечето заведения, но цената от малко над 5 лева го оправдава. Времето от поръчка до сервиране е около 15 минути.
Поръчваме и пилешки пръчици с корнфлейкс. Бяхме по-приятно изненадани от соса към него, отколкото от самото пиле. Не че не беше вкусно приготвено, но не се отличаваше с нищо. Иначе сосът беше лек, с много малко чесън и пресен копър. Доста приятен се оказа.
Докато консумираме поръчаното до момента, решаваме да посетим тоалетната. Това е едно от най-важните места в едно заведение. Чиста, широка, с голяма огледална стена, която създава илюзия за огромно пространство. Добро решение! Тоалетната чиния – свети, вероятно скоро изчистена. Тук като минус бихме добавили на всичко хубаво до момента – тоалетната хартия. Вероятно се досещате за коя ви говорим – евтина, саморазпадаща се, чак да се чудиш дали да я ползваш или е поставена само като декорация. Съветваме ви да добавите още 30 стотинки към всяка ролка тоалетна хартия и да сложите нещо по-качествено.
Музиката – един от основните елементи, които създават духа на едно заведение. Често ресторантьорите наблягат на добра кухня, а на заден план оставят този важен детайл.
Определяме я като неподходяща за вечеря, а по скоро за ретро денс парти.
Слушахме парти парчета от 80-те и 90-те години. Всичко им е супер, но те карат да танцуваш и лудуваш. А за да се нахраним качествено, ни е нужда една спокойна обстановка, която да не ни разсейва от храната и добрия вкус.
Преминаваме към десертите. Искаме меню. Носи ни го сервитьорката, и докато я попитаме кое би ни препоръчала, тя вече беше избягала от масата. Редно е да ни насочи без да я гоним и молим. Спираме се на крем карамел и домашна торта.
Крем карамелът се оказва добре приготвен и вкусен. Към него нямаме забележки. Домашната торта е с малко странна форма. Вероятно е пусната в чинията от високо и леко се бе разпльокала. На вкус обаче е страхотна. Забележката ни – лимоновите кори да бъдат по-фино настъргани, за да не се налага да се плюят по време на хранене.
В заключение бихме казали, че „Грог“ е един симпатичен квартален ресторант с приятна обстановка. Има какво още да се подобри, но надяваме се с времето и това да се случи. Средната цена за вечеря на човек е между 15 и 20 лева, при условие че поръчате предястие, основно, десерт и напитка.
Обслужване | ★ ★ ★ ★ ★ ★ |
Обстановка | ★ ★ ★ ★ ★ ★ ★ |
Цени | ★ ★ ★ ★ ★ |
Меню | ★ ★ ★ ★ ★ ★ ★★ |
Храна – външен вид | ★ ★ ★ ★ ★ ★ |
Храна – вкус | ★ ★ ★ ★ ★ ★ |
Порции | ★ ★ ★ ★ ★ ★ ★ |
Тоалетна | ★ ★ ★ ★ ★ ★ ★ ★ |
Локация | ★ ★ ★ ★ ★ ★ ★ |
Работно време | ★ ★ ★ ★ ★ ★ ★ |
Оценка (100 т. макс) | 61 точки |
Хайде сега 🙂 Като за БГ ресторант в Бургас си е добре! И все пак, ще очаквам статията – критика скоро за „Флоранс“ 🙂 Хубава статия и нещо наистина полезно за ценителите на ресторантската храна!
Ne bih otishla tam, ne mi dopada.
Ходила съм там, кухнята е добра, но винаги няма места и повечето пъти те връщат.
Ресторантът е хубав, но въпреки това намирам, че качестовото е спаднало доста. Както с всяко завдение с годините просто отслабват. Все пак останах доволна, но съм била къде къде по – впечатленa.
виното на тия е много зле. то вярно 4 лв ама по другите заведения предлагат по-качествен оцет за толкова пари
Ами да ви кажа честно, аз пък съм доволна от ресторанта. Пиците не са много добри, но другите неща са вкусни и често ходя. Даже на празници там се събираме. Това обаче че няма места си е проблем наистина!
„Ресторант Грог“ – това не е ресторант,това е някаква трагедия – чакахме за 3 салати час и половина, пилешки пръчици + тракийска салата 2 часа и половина, да не говорим, че не ни донесоха чаши за безалкохолното, което бяхме поръчали – никакви извенения,абсолютно безхаберие от сервитьорката, която се появяваше през половин час „случайно“ при което ни говореше на ТИ и накрая във представената ни сметка фигурираха върнатите от нас „бейби калмари“ (които между другото не ставаха за консумиране), а поръчаната една порция пилешки пръчици изведнъж се оказа таксувана два пъти. Общото впечатление е че това не е нормален ресторант, а един квартален локал с претенции, с многобройни, некомпетентни и неучтиви сервитьорки и явно с доста лоша кухня – калмарите бяха горчиви и плуваха в старо олио и не бяха бейби а изрезки от калмари сред които имаше и миди. И се чудя как я видяхте тази „прекрасна“ тоалетна – съпругата ми отиде веднъж и каза, че никога повече няма да стъпи там – непочистени стъпки върху седалката на тоалетната чиния, мръсотия, никаква тоалетна хартия, изобщо изключително мръсно и гнусно.
Сервираха ми порция пържен дроб с локва от кръв под едно от парчетата. Управителят се държа изключително арогантно и каза, че стават грешки… Не мога да си представя каква е хигиената в кухнята, довела до такава грешка!