Вторият сезон на Мастър Шеф се превърна в събитие в родния ефир. Разбира се, народопсихологията ни изключва да съществува нещо хубаво, затова и се намериха десетки критици, които „обезкостиха“ формата в медиите. И ако някои от разбирачите се заяждат с лексиката на сценаристи и участници, един човек, лично препатил, реши да посочи 10 реални причини, защо Мастър Шеф се закопава. Мнението е на отпадналата в първи сезон Мариела Нордел и Slojno.com не се ангажира с него.
Според властната амазонка за всеки е ясно, че сценаристите не са стока. „Някакви дриШли, завършили българска филология, понеже не ги приели никъде другаде… и почват „ама кажи сега, че мразиш, Пенка!“, „ама, аз не я мразя“, „нищо, ти го кажи сега пред камера, ако не го кажеш, ще те държим два часа, докато го кажеш“, спомня си с умиление Нордел. Но да се върнем на темата, ето ги и нейните 10 причини за провала на формата:
1. По регламент това състезание е за НЕПРОФЕСИОНАЛИСТИ! Ама, няма аз само сервитьор, помощник в кухня, собственик, мениджър… Изкарваш ли си хляба в или покрай ресторант, нямаш място вътре! Защото е едно да си готвиш на спокойствие у дома, когато и колкото искаш, друго е заплатата ти да зависи от това дали ще нахраните навреме и вкусно клиентелата. Дори изкаралите професионални курсове не би трябвало да се допускат.
2. Всеки, навършил 18 години, има право да се пробва. Какво правят сега – пускат да кандидатстват разни 16-17 годишни, които и като фурии да готвят, няма как да вземат престилка. Разплакват децата и им намират кусури. Само да става шоу…
3. Дискриминират се по-възрастните кандидати и играчи. Понеже това е предаване със спонсори, с продуктово позициониране, се гони определен зрителски сегмент, който да се идентифицира с участниците. Тези, над 40 нямат шанс, просто, защото са по-възрастни.
4. ОЧЕВАДНО се преференцират и тикат напред разни уреждачи и парашутисти – на кой тати му незнам си къв си, на кой мъжа му… А трети просто се държат, защото „изглеждат добре пред камера“.
5. Бюджетът! Естествено бг форматът няма да има финансирането на австралийския си събрат, например, където участниците пътуваха до Лас Вегас, из плажовете и къде ли не, но въпреки това, дори и с малко пари, може да се разчупи клишето и да не се снима само в студиото. Предполагам, че тази година най-много да ги изкарат да готвят в Хепи и да има отборно състезание там, кой ще нахрани по-добре клиентелата. Миналата година беше в Метро – пак генерален спонсор.
6. Прекалено се акцентира на „Сармите на кръстопът“, а не на кулинарната част в предаването. Ясно е, че се гони рейтинг, но все пак това предаване си има определена публика и тя е „Интересуващите се от кулинария и готвене!“.
7. Предаването се снима през зимата, вместо лято-есен, когато допълнително ще има много повече опции за предлагане на пресни и локални продукти.
8. Оценяването не е реално на показани знания, техники, креативност, а че всеки трябва да мине през всички роли – да е на стрес тест, на елиминации, да се яви на мастърклас, да печели кутия….
9. Участниците не опитват нови техники. В Австралийското предаване бяха поканили Хестън Блументал и той накара двете финалистки да надуват с една машина захарни позлатени балони.
10. Колкото и да се стараят монтажисти, сценаристи, оператори и режисьори да изтикат напред някой участник, некадърността в „чинията“ си личи, особено за професионалистите от бранша!
