Известен факт е, че човекът няма угаждане. Във всичко! Особено, когато говорим за времето навън. През дългите студени месеци мечтаем за плажни приключения и горещи парти нощи. Докато ни зъзнат и пръстчетата на краченцата, обути в дебели ботуши, си представяме с въжделение изрязани рокли, сандали с каишки и бански костюми от две части. В момента, в който слънцето разлее живака до 30-35 градуса, обаче, вече сме склонни да забравим зимните си страдания и търсим климатика. Улавяме се дори, как заснежените тротоари започват да ни липсват, заедно с щипещия студен ветрец. И понеже редакторският ни колектив вече се чуди къде да се скрие от горещите улици на града, нека си побъбрим за това какво му липсва на лятото. Дали няма да спрем да се оплакваме от парещото слънце?
Стоте кила отгоре
Не, нямаме предвид прословутото напълняване през дългите студени месеци. То си е в реда на нещата – много празници, много тежки наздравици с много тежки мезета. Не! Всъщност на лятото адски му липсват 100-те килограма дрехи, които те смазват и те правят с 20 сантиметра по-нисък/ниска. Защото едвам ги носиш на гърба си. Ето за това ти е тъжно – да се чувстваш като пустинна камила, натоварена я с някое друго палто (поне 4 ката върху бельото), китеник, юрганче с ръкави или направо калорифер с презрамки.
Романтичното замръз, замръз
Още една причина да ти липсва зимата е прекрасното преживяване да зъзнеш и трепериш по автобусни спирки и опашки, докато някой, някъде по света, лежи на плажа и отпива от леден коктейл. Няма нищо по-приятно от чувството пръстите ти да изтръпват и почервеняват, заплашвайки никога да не възвърнат чувствителността си. Наистина, как да не пророниш умилен сълза по забравеното вече усещане носът ти да се вкочани!
Къщното гърне
Цяло лято по плажовете и дискотеките, по тънки презрамки и феерични дрехи. Ужас! А колко е приятно да си стоиш вкъщи, да надуеш климатика (или камината) до червено и въпреки това температурата в стаята да не достига телесната ти. Да се увиеш в куп дрехи (чиито брой вече не помниш) и още толкова одеяла и само мисълта за излизане да ти причинява пристъп на паника. Колко по-приятно е да си под домашен арест в продължение на седмици, а в същото време някой да щурмува плажовете и да добива бронзов тен под лятното слънце.
За какво са ти тия пари?
Естествено през зимата имаш рядката възможност да харчиш парите си за смислени и уникално вдъхновяващи неща като сметки за ток/парно/дърва или както там се отопляваш, за лекарства и имуностимуланти, за таксита и/или гориво, тъй като трудно можеш да се придвижиш пеш в студа и/или поледиците. Ама как няма да ти е убийствено приятно да хвърляш парите си по зимни сметки, когато лятото те лишава от подобни харчове. Цяло лято усещаш тъжната им липса.
Толкова е дълга отпуската!
Унищожително дълга! Защото през зимата почивните дни са свързани повече с празниците, приготовленията, семейните срещи и всички тези прекрасни мигове, които те изтощават. А през лятото? Цяла отпуска без никакви подобни задължения – можеш да полудееш. И вместо да готвиш и чистиш по цял ден, да следиш дали децата (ако имаш такива) са подготвили ваканционната домашна, караш една седмица на морето. Плаж – ужас, коктейли – страх!, безгрижие – потресаващо плашещо! Как да не ти залипсва сега декемврийската почивка, когато едвам намери време покрай подготовките да отидеш на фризьор!
Такива ми ти работи – страдание и мъка е това лято. И толкова много неща ни липсват от зимните месеци, когато вместо да им се наслаждаваме, сме таили копнежи по жегата. Всъщност… на теб още ли ти е „страшно горещо“?!
