Истанбул е притегателен център за много наши сънародници – само на няколко часа път с кола, а и гарантирано ще прекарате незабравим уикенд.
Първата ми реакция за Истанбул, беше много изненадваща. Когато вдишах въздуха, огледах се и си казах „искам да живея тук”. Невероятен град, толкова жив. Постоянният поток на хора, автомобили, мотоциклети те разтърсва и шокира. Носят се екзотични миризми на подправки, храна, приготвяна директно на пътя. Пържена риба, хлебчета, гюзлеме, сладкиши и това още преди да сте стигнали до ресторанта. Но стига сме говорили за невероятната кухня, първо да решим къде да се разходим.
Къде трябва да идем и какво трябва да видим.
Придвижвах се с такси, хотелът, в който бях отседнала се намираше до „Капалъ Чарши” и повечето забележителности ми бяха сравнително близко. Важен съвет – винаги носете картичка с името на хотела. Повечето шофьори не говорят английски или руски, и освен ако не сте на ти с турския, доста ще се озорите, докато им обясните къде да ви приберат. В същото време цените на такситата са съвсем достъпни.
Типично по женски първо посетихме най-големия мол в Европа. „ФОРУМ Истанбул” се намира близо до централната автогара и това го прави много удобен за намиране и придвижване. Започнахме от аквариума, който се намира под самия мол. Чудесно и забано място! Вътре ще откриете всевъзможни екзотични водни създания, които ще ви вземат акъла. Дори има и останки на стар кораб в един от аквариумите с акули. Изключително впечатление прави и тунелът под водата. Сили да обиколим целия мол не останаха, вместо това след дългия преход починахме в откритото кафене.
Следващата дестинация бе „Капалъ Чарши” – закрит пазар с много пресечени улички. Имаше килими, лампи, злато, купи, чаши и толкова много неща, че след около шест часа, прекарани вътре, виждах двойно. Разбрах, че ежедневно на закрития пазар в златарските магазини, се излагат три тона злато за продан. Дори не мога да си го представя. А чаят буквално се лее. На всяка втора крачка ще ви примамват с ароматната напитка. Кътчетата с малки кафенета също са много изкушаващи. Може да си починете и да продължите обиколката си по закритите улички. Ако решите да се пазарите за цената на даден артикул, няма да сгрешите, но мен лично не ме бива в това.
На пазара за подправки или египетския пазар има всичко, което някога сте търсили. От шафран до незнайни сушени плодове и зеленчуци, кафе и чай.
Задължително се разходете с корабче по Босфора. Докато чакате на пристанището, може да похапнете сандвич с прясно изпечена риба, марули и лук. Гладна ли бях, не знам, но беше изключително вкусно.
Въпреки че бе декември и местното население ни гледаше странно, бяхме по къс ръкав. Ако решите да се качите на корабче обаче, вземете си връхна дреха. Билетът за разходката ни струваше 15€, за двама души. Там се научих да се пазаря. Започнаха от 30€ на човек, не им се връзвайте. Обиколката трае около три часа. Интересно ще ви се види как корабчето спира до бензиностанция, опъват маркуча за гориво и зареждат резервоара, пред смаяните туристи. От корабчето се открива чудесна гледка към крепостта Румели Хисар и Долмабахче (Новият султански дворец на Босфора). Долмабахче е построен в средата на XIX век по поръчка на Султан Абдул Меджит в европейски стил, с ориенталска пищност в интериора. Величието и силата на моста над Босфора – „Ататюрк” може да се усети, само ако минете под него. Къщите разположени по брега ще ви направят огромно впечатление с лукса си.
Препоръчаха ми и полет с балон над града. Въпреки че нямахме време, предполагам, че гледката ще е уникална и ще запазите красив спомен.
Ако вечерта искате да разпуснете, седнете в някое от кафенетата с изглед към Босфора. Нощно време Истанбул е още по-красив. Въпреки късните часове, животът там не спира. Магазините работят до късно и постоянно има хора по улиците. Градът не спи, нито ние.
