22.6 C
Бургас
петък, март 29, 2024

Има ги!

Една млечнорозова сутрин на сънена София ме прегръщаше с мекия си като кадифе въздух, докато блажено отпивах кафе с хапка онлайн информация.

Пред очите ми се изтърколи жълтото лого на любим сайт и те откриха из редовете любимия Митко Павлов. Беше написал статия за свестните хора, в която изразяваше съмнението си доколко ги има и доколко са искрени. Актуална тема понастоящем.

Родена съм с белега на идеализма и това е „дефект”, който има патологично развитие в мен. Ta, има ги свестните.

Да, да – не само между кориците/кадрите/пикселите. Реално. Всеки го знае.

Има ги!

Хора, най-семпли, с кротка усмивка. Наблюдатели, творци – „канарите в древната пустиня на човешката история”, както ги нарича Керуак. Гледащи в очите ненатрапчиво, с любопитна мъдрост. „Деца”, потно подскачащи в нетърпението на света. Ритащи в съня си, за да се събудят, за да живеят.

Живи. Някои ги наричат луди. Търсачи на смисли.

Хора, които рядко употребяват личното местоимение Аз, защото знаят, че по този начин поставят останалите в неравна позиция.

Несъзнателно верни на целостта си. Искрени в най-дълбоките мотиви за постъпките си.

 

ima-gi-2

Пресичах отъпканото площадче пред Народния, в ноемврийски ден, толкова ясен, че ти иде да го целунеш от възторг. Чудни звуци на летящ джаз, подскачаха между главите на хората и околните сгради. Хайка възрастни музиканти окапваха с душата и потта си старите инструменти. Няколко деца се клатеха без такт в захлас. Дрънчаща шепичка във фалцовото бомбе и какво да видя?!- Банкноти – нови, едри бели и сини банкноти. Знаех си, че има стойност в сърцатите работи!


Пресичах отъпканото площадче пред Народния, в ноемврийски ден, толкова ясен, че ти иде да го целунеш с възторг. Чудни звуци на отлитащ джаз, отекваха между сградите и главите на минувачите. Познатата хайка възрастни музиканти окапваха с душата и потта си любимите инструменти. Няколко деца се клатеха без такт. Три двойки разпределени съразмерно околовръст се съревноваваха коя по- нетрадиционно да изрази любовта си. Изсипах дрънчаща шепичка във фалцовото бомбе и какво да видя?!- Банкноти- нови, едри бели и сини банкноти. Хората преди мен бяха платили щедро за шанса да почувстват живота на тези които бяха живот.

 

По- надолу, по Раковска, момче обрисуваше със замах в студа грозния шперплат закриващ прозорците на бившата сладкарница Прага. Правеше я специална, вероятно следствие щурия проект на VICE. Любопитковци от близката спирка крадешком присвиваха очи с одобрение срещу черно- белите извивки на въображението. А то се разливаше все по- надолу, сви по Графа, после по Шишман, Венелин…

Съкрушителната опашка в банката, беше на път да се увие като змия около сградата. Млад мъж ме покани да мина пред него не защото съм твърде възрастна/инвалид/бременна/бебе/красавица. Защото съм… жена, а той свестен. Някой кихна. Казах- „Наздраве!”. Последва- „Благодаря!”, и твърде симпатичен разговор на неангажиращи теми до края на престоя. Не кой знае какво, само истински обмен на слънце, точно преди да се търкулне луната над града.

35 годишният домоуправител на панелката ми в Младост, организира разделно изхвърляне/извозване на боклук, засаждане на зеленина и цвят и куп неща, за които нямам време да напиша. Безплатно и щастливо. За всички.

Историйките са в един-единствен, жълт, ноемврийски ден.

Не харесвам насърчително-порицаващи статуси в социалните и ровещо нахлуване в личното пространство.

Харесвам фини, прости и светли послания. И много добре свършена работа. И ги откривам. Потърсете и вие. Като тези на Митко Павлов.

Ей така, хора правят човешки жестове към хора.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
67последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии