На 24 февруари Епизод свириха в „Guiness”, гр. Свищов. Макар да се бяха покрили през последните няколко години, музикантите събраха доста фенове. Сред хитовете на бандата са Батак, Молете се, Молитва, На прощаване, Майце си, Да нямаш ядове и др. Характерно за групата е, че използва класически текстове, най-вече от българската литература, на които вдъхва живот с музиката си.
Интервю взехме от един член на групата: Симеон Христов (китара)
Къде се скрихте последните години?
– Тъй като ни цензурираха, нямаше как да продължим да свирим. Политиците ни спряха правата за издаване на албуми. Последният ни издаден албум беше през 2002г. на тази тематика, а иначе имаме издадени 4 албума и много концерти в НДК. Но след като БНТ се обадиха, официалният ни договор беше спрян.
Как избирате произведенията, които възпявате?
– Първо започнахме през далечната 1990г. със стиховете на французина Вийон, но тъй като ни трябваше преводач с тази задача се зае Васил Сотиров. Един много добър човек и отличен преводач. Текстовете бяха преведени от него и то много качествено, а не както правят останалите – само отгоре-отгоре. След това преминахме към родното: Васил Левски, Христо Ботев и други.
Тоест така показвахте на народа творбите на нашите революционери и прочие?
– Да. Тези стихове са се слушали и учели от бабите и дядовците ни, родителите ни, от нас самите и ще се изучават от децата ни.
Значи целта ви, предполагам от части, е да припомнете на нашия народ какви сме?
– Да, може да се каже..
Какво ви накара да се разделите със стария ви барабанист? Защо ви напусна?
– Ние бяхме неразделими, но поради кризата трябваше да се направят трудни избори. Ицо (барабаниста), трябваше да избере между работата и семейството си – дали да ни напусне и да си намери нова работа или да поеме риска, като остане с нас. 
Той избра сигурността, като остана при семейството си и малкото си дете. Но нали след като настъпи кризата, времената станаха трудни, хората нямаха достатъчно пари и концертите ни не пожънаха голям успех. Затова и бяхме затихнали толкова време. Чуваме се, виждаме се и продължаваме да сме приятели.
Какво мислите за музикалния бизнес в България? Имат ли шансове младите рокаджии да просперират в днешно време?
– Има, но за жалост е много трудно. Изискват се години тренировки, добър мениджър и много талант. Няма и рок-издатели, няма кой да им даде елементарни напътствия. Залъгването по интернет е едно, но според мен си е друго, когато го видиш на живо и ти покажат как да се справиш. В интернет пространството правят предимно кавъри и само симулират създаването на музика. Почти се бях отказал продуцирам. Прекалено малко са хората, които желаят да се обучават. Сега, тази година, реших да отделя няколко месеца. Лично аз, с каквото мога ще помогна. Юни месец ще направим голям фестивал с български групи, които ще се съзтезават със своя авторска музика. Вчера се взе решението и скоро ще бъде официално публикувано. Ще има награден фонд, телевизия и записи. Това е, което мога да направя. Младите групи нямат никакъв шанс, ако нямат опит и най-вече талант, който да им помага.
