На 1 февруари 2016 се навършиха 134 години от рождението на художника Владимир Димитров – Майстора.
Едно от най-великите имена, които българското изобразително изкуство е способно да ни завещае някога, е изкаралo огромния късмет да се роди преди близо век и половина.
Как ли щеше да изглежда историята на българското изкуство, ако Майстора ми беше съвременник? Сещам се за поне 3 факта, които биха възпрепятствали развитието му като творец и… изобщо като човек…
Родителите на великия художник са бежанци! В съвременното ни общество думата бежанец се превърна в синоним на „прокажен”. Толкова силно се поддадохме на омразата и неразбирането към бежанците, че направо се удавихме във вълната на „общественото мнение”. Забравихме, че това са хора, чийто единствен избор е дали да заплатят с цената на живота си, или да напуснат родината си. Само ще припомня няколко имена на бежанци, променили хода на човешката история – Алберт Айнщайн, Боб Марли, Виктор Юго, Зигмунд Фройд, Ане Франк, Глория Естефан, Фредерик Шопен…
Майстора може да не е променил света, но безспорно е променил посоката на изобразителното изкуство в България.
Благодарение на средствата, доброволно събрани от неговите съграждани, Майстора успява да замине за столица
та и да се запише в Национална художествена академия (тогавашното Художественото индустриално училище). Вие представяте ли си подобно нещо да се случи в наши дни?! Такива думи като доброволчество, взаимопомощ, хуманитарност, звучат като синоним на „лудост” в днешната капиталистическо-индивидуалистична реалност, която ни е завладяла.
Бидейки военен художник по време на Балканската и Първата световна война, темите, които вълнуват творбите на Майстора, са животът на фронта и българското участие във войната. Но след приключването им Владимир Димитров отхвърля академизма в изобразително
то изкуство. В съвременното изобразително изкуство академизмът е отдавна погребан, така че ако Майстора реши да се роди в наши дни, трябва да е далеч по-изобретателен. Жалкото само е, че теми като войната и хилядите човешки животи, които тя затрива ежедневно, вече са статистика, а не нещо шокиращо.
Това видео, което е само минута и половина, може да ви помогне да прогледнете какво изпитват бежанците:
