Можете ли да повярвате, че Ню Амстердам е една от най-популярните дестинации в света и декор на повече книги и кино продукции от който и да било друг град на света? Всъщност, ако през 1664 г. 6 Юни бе спокоен и кротък ден, щяхте да повярвате. Но сега името на града ви звучи съвсем непознато. Защото знаете града под името Ню Йорк. Всъщност, ако трябва да бъдем честни, оригиналното му име е Ню Ангулем, тъй както е кръстен от Джовани де Верацано през 16-ти в. По-късно на това място се заселва нидерландска колония, която му дава името Ню Амстердам. Съвременното Ню Йорк идва едва през 1664 г., когато градът е завладян от Англия. Ню Йорк започва да съществува именно на 6 Юни същата година.
По-късно, вече през 19-ти век, Ню Йорк става роден град на едно от най-полезните изобретения – електрическата ютия. Хенри Сийли получава патент за нея през 1882 г. на 6 Юни. Ютията съществува от векове. Още в Китай са използвали уред, съдържащ вряла вода, за да изглаждат гънките на дрехите си. При това през І век пр. Хр. По-късно хората приспособили изобретението и затопляли плочите с контейнери, пълни с въглени, захранвали ютията с течни горива или жив огън.
С развитието на микроелектрониката и компютърните технологии все повече геймъри и суперграфични игри се появяват. Но откъде тръгва модата на игрите? Отговорът е – от Русия и по-точно – Москва! През 1984 г., на 6 Юни, Алексей Пажитнов представя първата в света електронна игра, разработена на базата на микрокалкулаторите Електроника-60. Коя е тази игра? Тетрисът разбира се. Цветните кубчета занимават вече четвърт век и любителите им така и не изчезват.
6 Юни е и специален ден за поезията, тъй като на тази дата са родени Пиер Корней, Томас Ман и Александър Сергеевич Пушкин. В негова чест:
Exegi monumentum…
Аз паметник за мен градих неръкотворен,
към него ще върви навек народен път,
възнася той глава висок и непокорен
над Александровия стълб.
Не, цял не ще умра – с духа на мойта лира,
праха ми надживял, избягнал тленността –
ще бъда славен аз, додето се намира
поне един пиит в света.
За мен през Рус навред легенди ще преминат
и ще ме изрекат на всеки свой език
славянски правнук, тунгузът див и финът,
другарят на степта калмик.
И дълго ще съм с туй народу скъп в душата,
че с лирата си тук човечност будех аз,
че в този век жесток възславих свободата,
за падналия вдигах глас.
О , музо, ти бъди на своя бог послушна,
от хули не се бой; неискаща венци,
хвала и клевета посрещай равнодушна,
не влизай в спорове с глупци.
