Ех, отминаха студентските години! Поживяхме си, понапихме се няколкостотин пъти, почетохме… Но за съжаление скоро ще се наложи да напуснем алма-матерната утроба завинаги, в повечето случаи – поради пресушаването на фонд „Мойто гардже е студент“, и да се сблъскаме с грозотата и сивотата на реалния живот.
Е, то пък един живот… Да посветиш една трета от времето си на чуждото благоденствие в замяна на що-годе сигурни храна и подслон – та това живот ли е? Поне пък трохите, които ни подхвърлят, да стигаха за храна и подслон! Ама нали не сме овладяли изкуството на фотосинтезата, примиряваме се. Събираме смелост, преглъщаме малкото гордост, която ни е останала, и започваме да разглеждаме обяви за работа. 
След известно време ровене, забелязваме някои аномалии.
1. Първото нещо, което се забелязва, е, че е неразумно да смяташ, че ще се издържаш само с една работа. Много работодатели очакват да им се вречеш във вечна вярност, само и само да получаваш по 2 лв. на час. По-съвестните плащат средно 3 лв. на час, което при 8-часов работен ден с 2 почивни дни в седмицата стига колкото да си платиш квартирата и парното през зимата. Разбира се, намират се и по-щедри предложения, но пък за тях се нареждат по 1000 кандидати още първия ден. В даден момент човек започва да се чуди дали е по-сигурно да си търси работа или да пуска тото.
2. Друг интересен момент е, че пенсионното осигуряване на реалната заплата си е чист джакпот, което отново ни навява мисълта да се доверим на лотарията. И тъй като са ни учили да бъдем реалисти, продължаваме да търсим. Малко се притесняваме за старините си, но нали сега сме млади, по-нататък ще измислим нещо…
3. Не е изключен вариантът работодателят ти да се окаже малоумник. За щастие, някои поне ни предупреждават с неграмотно написаните обяви. И все пак, разбира се, че човекът ще търси работник с „висшо“ образование! Той ако имаше такова, сам щеше да си свърши работата!
4. Като стана дума за образование, интересно в наши дни е, че се търсят хора с висше такова в сферата на икономиката, 2-3 чужди езика и минимум 3 години опит за престижните длъжности „касиер“ и „продавач – консултант“.
5. Много от нас започват да се питат защо са си губили времето 4-5 години и дали да не посегнат към дипломата си, когато нямат пари за тоалетна хартия, щом като бармани и сервитьори ще взимат по-големи заплати. И то не само хората на изкуството и 
философията, но и тези в сферата на науката, психологията, социологията, повечето филолози и много, много други. На пръв поглед интересни, понякога дори полезни за обществото професии се оказват напълно неприложими в милата ни родина. И кой ли, аджеба, създава такива специалности с ясното съзнание, че хиляди младежи ще останат с разбити мечти и илюзии всяка година? Защо не ни казаха откровено, че ако не сме икономисти или софтуерни инженери, по-добре да станем зидаро-мазачи или плочкаджии? Казваше мама „Учи, за да не работиш!“, затова ние учихме ли, учихме… И сега не работим.
Затова, драги колеги, набавете си по един автомат „Калашников“, както ни съветваха добрите хора от „Клуб НЛО“, и или се застреляйте, или започвайте да рекетирате хората. А вие, мили колежки, сте добре дошли всяка вечер след залез слънце на най-близките магистрали или околовръстни шосета.
