Бедрос Азинян: 75% съм бургазлия!
Изложбата „Кръстопъти“ представи за първи път в България художникът-фотограф Бедрос Азинян. На 16 март в галерия „13-то стъпало“ бургазлии станаха свидетели на специалната селекция от фотографии, посветена на 50-тата годишнина на автора. В нея са включени цветни и черно-бели фотоси, събирани през последните 10-години.
Ето какво сподели Азинян специално за нашия екип, минути преди откриването на изложбата:
Slojno.com: Представете се на нашите читатели.
– Бедрос Азинян се казвам. Роден съм в Казанлък. Снимам откакто се помня. Аз съм един вид потомствен фотограф, баща ми – Артин Азинян, също е фотограф–художник. За мен това беше голямо улеснение, тъй като той ми даде базата и основата, а аз ги развих. Всичко е плод на много работа и труд.
Slojno.com: Какво вдъхнови изложбата „Кръстопъти“?
– Изложбата е свърназа с последните 10 години от моя живот. Тя е продължение на предходната – „Пречистване”. Докато създавах „Кръстопъти“ търсих силмволиката на кръста, библейските препратки. Подборката на снимките продължи цяло едно десетилетие.
Slojno.com: Какво е за Вас истинската фотография?
– Истинската фотография е класическата фотография. Това е лентата, тъмната стая и т.н. Повечето от нещата, които показвам днес, са снимани с лентов фотоапарат, а филмите са проявявани. Единствено позитивният процес е направен с новите методи и способи. За мен това е по-интересният начин. Защото там наистина се чувства вече завършеният фотограф. Защото така наречената дисциплина лаборатория, също е толкова сериозна, колкото самият процес на заснемане. А когато извеждаш всичко на финал е много по-интересно. Не отричам, разбира се, че съвременната технология дава по-голямо поле за пресъздаване на мислите и това, което авторът реално иска да покаже на зрителя.
Но съм на мнение, че обработката на снимките със софтуер трябва да бъде лека и почти незабележима. Леки корекции като контраст, просветляване може, но като цяло съм за чистата фотография. Прекалената обработка в един момент препраща зрителя към други идеи и мисли, и не му позволява директно да влезе в снимката, за да види как е построена самата тя. Основният елемент е светлописът, той е и най-сложният.
Slojno.com: Коя фотография от настоящата изложба чувствате най-близка?
– Тази, която съм използвал за плаката. Кръстих и изложбата на нея, защото нашият живот постепенно минава през няколко кръстопътя. Волно или неволно съдбата ни води през тях. Понякога минаваш самичък, понякога с приятели. Понякога пътят е надолу, а друг път е нагоре, а понякога дори се връщаш на кръстопътя. Рано или късно всеки един ден среща този кръст, с който е тръгнал и с който трябва да се раздели. Точно тази снимка показва, че зад кръста има само мъгла, а зад мъглата не се знае какво има.
Slojno.com: Кой е най-сложно заснетият кадър?
– Всеки един кадър е епизод от филм, който можем да наречем живот. Някои кадри са по-екстремни, други – не. Всяка снимка е един разказ. Начинът, по който си стигнал до така наречения стоп на части от секундата, това е преживяното, което е било преди това – замисълът, откъде е тръгнал, как си го постигнал, какви са перипетиите и накрая съмненията дали това нещо е хубаво и колко дълго ще живее. Дали една фотография е сполучлива или не, не зависи само от наградите и салоните, в които е изложена, а от това дали зрителят я отнася в главата си, в мислите, дали тя оставя следа в съзнанието му.
Slojno.com: Вие организирате и конкурса „Човекът до мен“. Как върви тази година?
– Интересът става все по-голям. Конкурсът набира огромна популярност. Радвам се, че „Човекът до мен“ се превръща в символ на Казанлък, заедно с фото-пленера, който организираме. В това издание участниците надминаха 300 човека. Въпреки че имаше представители от цяла България, от Бургас бяхте най-активни тази година.
Аудио от откриването:
