Някога вдъхвали ли сте аромата по средата между страниците на книга – нова, стара, лъскава, от вестникарска хартия, с дебели, с меки корици, със ситен или едър шрифт, с картинки или без. Ето това е ароматът, който честичко забравят хората през последните десетилетия у нас. И докато в Англия се борят, за да запазят и обогатят библиотеките си, ние се чудим къде да ги тикнем, че да не ни пречат. В университетите и училищата, например. Почти всяко учебно заведение си има библиотека с (без)интересни книги, които да помагат на учащите да напреднат в знанието. И между тези томове се показват тук-там Вечните романи, модерна литература и броеве на списания. А след като съвсем скоро отбелязахме Деня на библиотекаря, няма как да не се позамислим за „книжните домове“. Излизам на лов за впечатления и се отправям към университетската библиотека!
Преди да влезеш си мислиш, че ще те сграбчи хищна птица, зомби или поне кривозъба библиотекарка, видяла поне 3 политически режима и 2-3 войни. И в никакъв случай не отиваш сам, защото може да ти потрябва помощ, за да се измъкнеш оттам. Но щом влезеш и вдъхнеш аромата на библиотека, всичко изчезва. Вече си сред думите, опасани с поизхабени подвързии.
Вече претръпнала, запозната с флората и фауната на библиотеките, пристъпвам смело. (Удивявам се, наистина, как това място може да бъде тихо и спокойно, дори когато почиващите си студенти организират първенство по надприказване из цялата сграда.) По масите и столовете са се сгушили на човешки купчинки, заедно с книгите си, четящи и учащи. И преди да си го помислите, не, те са нормални, унесени в четивото си, млади хора, съвсем неприлиащи на задръстени зубъри, каквито средностатистическият, нечетящ човек очаква да види седящи в библиотеката. Прави ми особено впечатление, че повечето четат „служебна литература“, – маркетинг, счетоводство, право. Обаче, нещо липсва! Липсва ароматът на библиотека! Може би е донякъде тъжно…
Намирам си канапе и се настанявам, за да прегледам „на аванта“ пресата. Преди да забия поглед (и нос) във вестника си, очите ми се спират на някакви налепени по стената листчета. Като любопитен човек скачам, за да ги разгледам. По тях са описани всички дарители, кой с 20, кой с 50 тома, кой с „каквито книги му се изпречат пред очите“. Но къде са всичките тия книги? Забравям за вестника, зарязвам го проснат на масичката и се отправям да разследвам. Малкото стелажи са заети от справочна литература за „читалня“, която съвсем не може да бъде всичко. Библиотекарката (една такава младичка, хубавичка…) се приближава към мен, усетила смущението ми.
– – Търсите ли нещо? Да Ви помогна?
– – Да, книгите! Къде са книгите?
След като става ясно, че говоря за художествена литература, а не че имам неизвестен психичен проблем, разбирам от нея, че томовете са в хранилище. Когато искаш книга, проверяваш в онлайн каталога, ако я има идваш и я искаш по автор, заглавие или номер. Модерна работа! Изтананиках си томчетата, които търся, дочетох си вестника и се върнах към деня си. Но остана да ми се върти една мисъл…
Вече отмина времето на двуметровите стелажи, тромавите секции с азбучна подредба, където и без това трудно можеш да се ориентираш. Библиотеката бе изчистила събиращите прах купчини книги и ги беше заместила с удобни масички, разни аксесоари, компютри и просторът на приятно място за почивка. Ако искаме младите да влизат в библиотеките и книжарниците би трябвало да ги направим по-приветливи, по-интересни за посещение. Хората, обществото, интересите, изкуството се променят. С тях трябва да се променя и всичко останало на света. А местата, където и без това ни се налага да прекарваме времето си, като библиотеките и учебните заведения, трябва да ни бъдат приятни и комфортни. Но… не ме оставя на мира… библиотеката вече не мирише на библиотека!!!
