Добре де, няма да говорим – аз ще пиша, а вие ще четете, което пак си е вид комуникация, ако ще се опираме на основите на науките за общуването. Важното е, че авторът ще ви даде някоя и друга полезна насока, що се отнася до избора на университет, но не в рамките на скромна България, а по-скоро на не-скромната Европа, че и САЩ. Затова – кандидат-чуждестранни студенти, pay attention, please!
Има различни варианти на студентстването навън, сред които на разменни начала, по програмата Еразъм и т.н. Но все още най-предпочитаният тип си остава интернационалният студент, изучаващ някоя от научните степени – бакалавър, магистър пък, Дай Боже, за някои и докторант. От сигурен източник узнахме, че най-много студенти се стремят към бакалавърството, тоест това обикновено са завършващите 12 клас ученици. За тях предпочитаната дестинация е Великобритания, където се предлагат изключителен брой специалности, сред които най-любимите на всички – бизнес комуникация, маркетинг и мениджмънт, както и други гръмко звучащи науки без грам шансове за реализация. На второ място остава Дания, която пък приютява горките нещастници, дето по никое време решили да защитават магистратура там. 
Те (въпросните нещастници) в по-големия брой случаи са завършили като бакалаври в България и след 4-те години канско зубрене на безсмислени теоретични обосновки решават да потърсят спасение в малка Дания, която обаче открай време е известна със своя нетрадиционен подход към студентите си, за който ще ви обясня след малко.
Доста кандидати има и за САЩ, където семестриалните такси са убийствени и дори пълен работен ден няма да ви ги покрие. Да е жив и здрав тате, че ако фермата му за кокошки фалира, няма да има кой да изпраща гущерчета за семестъра, но пък от друга гледна точка няма да има и яйца за 40 ст. бройката. По-богатите, които не разчитат на татювата кокоша ферма, са първи на опашката за Страната на неограничените възможности и тях изобщо няма да ги мислим.
Опашки се вият също и за Германия. Там стандартът на живот е по-нисък, благодарение на народните цени. Буквално може да се изнамери квартира за 150 евро (вярно, не кой знае каква, ама ние в Студентски град сме живели, та сега немската хлебарка Ханс ли ще ни стресне?)
Доста фирми-посредници предлагат на потенциалните си клиенти място в университети в Гърция, Италия, Франция, Швеция, Швейцария, Есторния и др. Както и да го въртим обаче, за Лондона града голяма има най-силен наплив. Една от причините може и да е хубавата дума, която се чува за английското образование. Не е тайна, че то е всепризнато по света и дори диплома от Колумбийския университет в Америка не може да го измести. Таксите за учение са бая соленички, но хубавото е, че държавата отпуска студентски кредит. Студентът е задължен да го върне в случай, че след завършването си намери работа, която да е с минимална заплата 21 000 лири на година. Ама разбира се, че никой не успява да се намърда на такава работа, а още по-хубавото е, че кредитът автоматично се занулява след като студентът навърши 30 години, което на момента го лишава от „удоволствието“ да си изплати безбожната сумичка. Затова толкова младежи от България се ритат по пищялите, за да стигнат първи до стара Англия. Хитро, а?
В Дания и изобщо в Скандинавския клинч студентите от Евросъюза имат право да учат напълно безплатно по всички програми. Яко, ще си помислите вие. Да, но в тези държави стандартът на живот е непосилно голям за нашите скромни заплати от 241 лв. и 57 ст. без удръжките. Тъй че изходът е един – отиваш там и си намираш работа на момента. Няма да се настаниш на вицепрезидентското място в пивоварна „Карлсберг“, но пък едни 100 крони на час все ще стигнат за наема и храната. По последни данни в Швеция е адски трудно да си намериш работа и квартира (за сравнение – в Дания за момента е трудно намирането САМО на работа). Там почти всички знаят английски, така че езиковата бариера е лесна за преодоляване, друг е въпросът, че авторът от личен опит знае как на скандинавците изобщо не им се общува на английски. Преподаването почти навсякъде е по т.нар. Problem-Based Learning, което означава, че ви дават истински казус/проблем/ситуация и от вас се очаква да я разрешите/разтълкувате/обсъдите. Доста по-занимателно от скучните лекции на мънкащия си под мустак професор в България, нали?
Изискванията за прием варират, драги кандидат-чужденци. Задължително условие е да имате изкаран тест по английска компетенция (TOEFL iBT, IELTS, CAE). Конкретният университет си казва кой точно тип признава, а и критерия за влизане. На някои места се изисква препоръка (научна или професионална), мотивационно есе, стаж и т.н. В огромен плюс за вас е високият среден успех на дипломата ви (за средно или за бакалавър) и изобщо цялостната ви мотивация за просперитет.
Нека не забравяме, че от това последното зависи всичко. Надяваме се, че сме ви били полезни с тази информация. На кандидатстващите успех, а на останалите – честито, вие току-що спечелихте конкурса за чистач на обществени тоалетни с 227 лв. месечно възнаграждение!
