Или това, което имаме предвид, са парите, които хвърляме по модерни смартфони с още по-модерни функции, които въобще не ни трябват. Както и инвестициите в джи-ес-еми, спестяващи ни допълнителни разходи.
Днес почти всеки човек, когото срещам, е с „умен телефон“ – има си операционна система, интернет, сума приложения и най-важното – носи допълнителни 1000 точки за гъзария на притежателя си. Войната между iPhone и Samsung увлича производителите в надпревара кой ще вкара повече възможности в по-лъскава кутийка. За какво и е обаче iPhone S4 на една домакиня (без да подценяваме стойността на задълженията и и нейния принос) или Samsung Galaxy 3 на чиновника, който се занимава с административна работа от 9 до 5 (отново – без да подценяваме задълженията и приноса му)? Може ли средностатистическият тийнейджър да оползотвори възможностите на машинката и достатъчно ли познава стойността на телефона си туристическият консултант, който дори не го е разучил?
Можем спокойно да твърдим, че повечето приложения се създават или за биснес или за развлечение, много по-малко са програмите в мобилните телефони, създадени с идеята да са полезни на всички. Вторият вид обикновено е атракция, която да продава техниката на тези, които нямат нужда от нея.
Интернетът в телефона е необходим най-вече на хората с динамични професии, които постоянно обменят имейли с клиенти и сътрудници, които не смогват да запомнят графика си, тъй като се променя за „една цигара време“. В останалите случаи достъпът до Facebook страницата и хороскопа са напълно излишни, а за тях ние хвърляме сериозни суми. Плащаме за самия телефон, а след това и за мобилна услуга, с която операторът обикновено ни прецаква. Днес компютри има навсякъде, а огромно количество информация пренасяме във флашки, големи колкото дъвка. Затова незабавният ни достъп до интернет се обезсмисля, ако работата ни не го изисква.
Камерата и mp3-плейърът вече са неразделна част от мобилния ни телефон. Ето това вече е разумна инвестиция, която ще ни спести търсенето на допълнителни устройства. Любимата ни музика или спомените от снощното парти са набутани в технология, която не заема място, а побира толкова много. Независимо от професията и ежедневните си задължения и графици, сигурно ви се е случвало да убиете някоя минута с хубава песен, ей така, за да се успокоите или да приповдигнете настроението. За това няма второ мнение, за мегапиксели и кристални колони си заслужава да платим и повечко, така че ало-то да ни служи и като заместител на фотоапарата и плейъра.
Даааа, да, да, да! Минах нивото! Няма да крием – това май всички сме го правили. Откакто се появиха игричките в мобилните телефони сякаш не можем да се откъснем от тях. Ядосани пилета или класически тетрис, кръстословица и судоку, разните там скачащи топчета и Супер Марио са глезотийки, които не ни трябват особено, но когато можем да ги имаме – спираме да си представим живота без тях. Освен всичко друго, подобни занимания винаги сме си намирали – книжки с ребуси, вестници, които да убият времето, винаги са се мотаели в чантата ни. Затова можем спокойно да пропуснем репликата, че „за подобни функции парите са излишни“. Още повече с равносметката, че за кръстословици и судоку се плаща на книжка, а за телефона се плаща веднъж. Освен ако не го потрошите от трепане на прасета.
Офис пакетът на върха на пръстите е полезна джаджа, но ако въобще я използвате. Замислете се колко често ви се налага да отворите текстови файл извън офиса/дома си. Наистина ли за всеки е необходимост да има в телефона си Текстов редактор, програма за презентации и електронни таблици? Повечето от хората няма да подготвят слайдшоу в метрото, още повече, че е особено трудно това да стане на малкия (под 10 инча) екран на телефона. Инвестицията в смартфон означава да съобразиш необходимите функции. Всичко останало е харчене.
GPS-ът може да ви измъкне от много неприятни ситуации, най-вече ако пътувате често. Вярно е,че се продават устройства, създадени именно за тази цел, но ако все пак не „живеете на път“ тя няма да ви е необходима. Но в случай, че отидете с кола на почивка, няма да е излишно да знаете, че няма страшно – и да се загубите телефонът ви има електронна карта. Хубавото на програмите е, че се ъпдейтват автоматично и не рискувате да се объркате, защото картата ви е остаряла (или навигаторът ви я гледа наобратно). Трябва да внимавате, обаче, дали телефонът има сателитен GPS или такъв, който се свързва през мобилен интернет. Все пак идеята е да имате практично приложение в телефона си, а не да трупате сметки за навъртян интернет достъп.
Малките допълнения от рода на фенерче, гласови команди, wireless пренос на данни, автоматична връзка с компютъра, виртуален офис, прожекционна лампа, приложения с говорещи със странен глас котки, както и такива за разчитане на баркодове, всички онези глезотийки, които телефонът ви има, но вие дори не подозирате (или сте попадали на тях, но никога не сте ги използвали) увеличават цената му, но съвсем не са ви нужни. Оказва се накрая, че лъскавата машинка, струваща повече от месечната заплата, употребявате само за да поръчате на половинката да вземе лук, когато се прибира, или за да известите началника, че сте готови със задачите си. А останалият лукс, за който сте изхарчили парите си, дори не оползотворявате. Но пък е вдигнал индекса ви на модерност. А дали това си заслужава?
