Супер изкефена и вдъхновена съм след 20-те дни пребивание по беглишките поляни. Дните и нощите бяха слети по един (не)въобразим начин – времето хем течеше супер бързо, хем супер бавно, хем беше спряло… пълна мистерия. Тялото и душата ми разкриха неподозирани от мен дебри и тези мигове и преживявания няма никога да забравя. 
Искам да подчертая, че преди да се включа в доброволческия камп за изграждане на фестивала „Беглика“, рекордът ми на палатки беше 3 нощи. Идея си нямах технически как ще го подобря на 3 седмици, но вътрешно знаех, че емоционално и ментално съм готова за това. Като един пълен бегинър в планинското къмпингуване (предвид, че съм морско чeдо), бях се екипирала по-скоро с морски арсенал (3 чифта бански, 8 тениски, 5 броя къси панталонки, само къси до глезена чорапи и спален чувал, с който с кеф да посрещнеш Джулай Морнинг на плажа, но не и мъгливото родопско зазоряване на язовир „Голям Беглик“). И така, слава Богу, организаторите се оказаха добри хора, та ме оборудваха и с истински „планински“ чувал, дебели чорапи, плетени шушони, та и ракия даже. Спретнахме си кухня между няколко бора, печка за готвене с ламарина (храната беше повече от гениална – веганска, рядко просто вегетарианска, много богата на подправки), обособихме квартали „Хамаково“ и „Доброволчески лагер“, душ и пералня ни беше язовирът, с питейна и кухненска вода се снабдявахме ежедневно от близката чешма с помощта на различни доброволци и един пикап. 
Всяка сутрин закуската се сервираше на поляната в 8 ч., а в 9 ч. сформирахме „кръгчето“ за разпределяне на задачките, организирането на работните групи и обмяната на текущи емоции и вълнения. Основните отбори бяха „декорация“, „опъване на тенти“, „изграждане на конструкции за временни тоалетни“, „отбор на феите, почистващи безкрайните поля в цялата фестивална зона“, „помощници в кухнята“, „дърводелски сектор – събиране на дървен материал, дялкане на колчета и белене на ритловици“, „обзавеждане“ (демек пълнене на зеблени чували със слама), „заравняване на терен“ и др. Супер ми е яко, че опитах от всяко едно от гореизброените занимания!
Дори и да се покаже на снимки или видео, няма как да се опише нито словесно, нито визуално какво е чувството да участваш в изграждането на цяло селище, родило се изпод поляната, където броени дни по-рано не е имало нищо освен трева до колене. А когато започна заселването на това селище, енергията драстично се промени. Когато аз застъпих в „доброволческа служба“ на 5-тия ден от обявеното начало, бяхме около 20-тина доброволци. Всяка вечер кръгчетата около огъня бяха сплотени и интимни. След броени дни се изсипа нова вълна от 20-тина доброволци, а за самия фест достигнахме бройката от 86! Имаше всякакви националности – французите бяха мнозинство, белгийци, португалци, италианци, шотландци, испанци, румънци и др. А посетителите по време на 4-те фестивални дни достигнаха 1500! 
По време на фестивала, ние доброволците давахме 6-часови смени на различни постове на различни обекти – имаше екип на барманите, „феите“, посрещачи на лодките, хора, отдаващи под наем канчета за многократна употреба (това беше именно моята функция), помощници в кухнята (общо 18!) и в случай, че пропускам някой друг отбор, ще сложа едно „и др.“
Когато фестивалът приключи, настъпи най-уморителната и откровено тегава част. Стотиците хора, напълнили поляната, бяха си заминали, заедно със своята еуфория, завещали ни едно масово емоционално изпразване и тонове боклук. Имахме за задача като на обратен ход да върнем поляната в изравнено състояние и да „разградим“ всичко що съществуваше върху нея – дървени конструкции, тенти, декорация, временни тоалетни, боклук, бали сено… Ужасно чувство! И страшен порой се изсипа в последната ми вечер на „Беглика“. Мисля, че именно това ужасно чувство и импулсът ми за евакуация ме спасиха да не потъна в болезнена носталгия по прекрасните моменти и хора, които срещнах и заобичах като души-близнаци.
Тръгнах си от това божествено място с пълно сърце, заредена душа, загладена кожа, мека коса и блясък в очите. Изпитвам слабост да сравня това изживяване с което и да било друго! През живота си не съм и подозирала, че е възможно да изградя толкова силна връзка с Огъня (Слънцето), Водата, Въздуха, Земята и Духа! Пожелавам го на всекиго!
Ще изброя част от нещата, които преживях на „Беглика“ за първи път: къпах се в язовир по време на градушка и летящи около мен гръмотевици, спах директно под звездите неведнъж, пипах горящи въглени с голи ръце, виждах си дъха над лунната пътека в язовира по пълнолуние и след това банският ми пушеше в близост до огъня, скочих от 10-метрово дърво (тази атракция се нарича „Махало“), спуснах се по „Тролея“, което представлява метално въже от единия бряг на язовира до другия, пробвах „Темаскал“ – пречистващ индиански ритуал с нагорещени камъни в типи (палатка), пробвах се на планинско (екстремно) колоездене, включващо търкаляне на кълбо по надолнището – с каската, без колелото, специализирах се в употребата на винтоверт с изхабен накрайник, возих се на пикап, влюбих се в театър на сетивата „Лабиринт“, които осъществиха „Островът на Тишинавтите“, докоснах се до 2 ангелски същества, които обичам от преди да ги срещна – Ванеса Виденова и Джорджия Николова, научих за съществуването на „Ген Ключовете“, „Фалун Дафа“ и „Human Design“, ходих на „лов за кристали“, паднах от хамак, открих най-гениалния коктейл на Земята – „Пий, не бой се“, който представлява бутилка, пълна с печени люти чушки, залети с Баташка ракия. А „Пробуждане“ е най-адекватният надслов за този фест, предвид това, което изпитах със сетивата си! Благодаря на Вселената! ૐ
„Понякога в живота ненадейно се случват магични моменти, когато всичко си пада на мястото и среща си дават хора, които идват сякаш от различни космически пътища, за да обменят опит и междузвездна посока, да сверят картите си, да свършат нещо полезно и отново да поемат по пътя си, но този път свързани.“ – Елена Шаханска
