4 C
Бургас
четвъртък, април 1, 2021

BEGLIKA Fest 2016 през погледа на един доброволец

  Супер изкефена и вдъхновена съм след 20-те дни пребивание по беглишките поляни. Дните и нощите бяха слети по един (не)въобразим начин  – времето хем течеше супер бързо, хем супер бавно, хем беше спряло…  пълна мистерия. Тялото и душата ми разкриха неподозирани от мен дебри  и тези мигове и преживявания няма никога да забравя. beglika-dobrovolcheski-lager

   Искам да подчертая, че преди да се включа в доброволческия камп за изграждане на  фестивала „Беглика“, рекордът ми на палатки беше 3 нощи. Идея си нямах  технически как ще го подобря на 3 седмици, но вътрешно знаех, че емоционално и ментално съм готова за това. Като един пълен бегинър в  планинското къмпингуване (предвид, че съм морско чeдо), бях се екипирала  по-скоро с морски арсенал (3 чифта бански, 8 тениски, 5 броя къси  панталонки, само къси до глезена чорапи и спален чувал, с който с кеф да посрещнеш Джулай Морнинг на плажа, но не и мъгливото родопско  зазоряване на язовир „Голям Беглик“). И така, слава Богу, организаторите  се оказаха добри хора, та ме оборудваха и с истински „планински“ чувал,  дебели чорапи, плетени шушони, та и ракия даже. Спретнахме си кухня между няколко бора, печка за готвене с ламарина (храната беше повече от  гениална – веганска, рядко просто вегетарианска, много богата на подправки), обособихме квартали „Хамаково“ и „Доброволчески лагер“, душ и пералня ни беше язовирът, с питейна и кухненска вода се снабдявахме  ежедневно от близката чешма с помощта на различни доброволци и един  пикап. yazovir-golqm-beglik

   Всяка сутрин закуската се сервираше на поляната в 8 ч., а в 9 ч.  сформирахме „кръгчето“ за разпределяне на задачките, организирането на  работните групи и обмяната на текущи емоции и вълнения. Основните отбори  бяха „декорация“, „опъване на тенти“, „изграждане на конструкции за  временни тоалетни“, „отбор на феите, почистващи безкрайните поля в  цялата фестивална зона“, „помощници в кухнята“, „дърводелски сектор –  събиране на дървен материал, дялкане на колчета и белене на ритловици“,  „обзавеждане“ (демек пълнене на зеблени чували със слама), „заравняване  на терен“ и др. Супер ми е яко, че опитах от всяко едно от  гореизброените занимания!

   Дори и да се покаже на снимки или видео, няма как  да се опише нито словесно, нито визуално какво е чувството да участваш в изграждането на цяло селище, родило се изпод поляната, където броени дни по-рано не е имало нищо освен трева до колене. А когато започна заселването на това селище, енергията драстично се промени. Когато аз  застъпих в „доброволческа служба“ на 5-тия ден от обявеното начало,  бяхме около 20-тина доброволци. Всяка вечер кръгчетата около огъня бяха  сплотени и интимни. След броени дни се изсипа нова вълна от 20-тина  доброволци, а за самия фест достигнахме бройката от 86! Имаше всякакви  националности – французите бяха мнозинство, белгийци, португалци,  италианци, шотландци, испанци, румънци и др. А посетителите по време на  4-те фестивални дни достигнаха 1500! vanessa-videnova-beglika

   По време на фестивала, ние  доброволците давахме 6-часови смени на различни постове на различни  обекти – имаше екип на барманите, „феите“, посрещачи на лодките, хора, отдаващи под наем канчета за многократна употреба (това беше именно моята функция), помощници в кухнята (общо 18!) и в случай, че пропускам  някой друг отбор, ще сложа едно „и др.“

   Когато фестивалът приключи,  настъпи най-уморителната и откровено тегава част. Стотиците хора,  напълнили поляната, бяха си заминали, заедно със своята еуфория, завещали ни едно масово емоционално изпразване и тонове боклук. Имахме  за задача като на обратен ход да върнем поляната в изравнено състояние и  да „разградим“ всичко що съществуваше върху нея – дървени конструкции,  тенти, декорация, временни тоалетни, боклук, бали сено… Ужасно чувство! И страшен порой се изсипа в последната ми вечер на „Беглика“.  Мисля, че именно това ужасно чувство и импулсът ми за евакуация ме спасиха да не потъна в болезнена носталгия по прекрасните моменти и  хора, които срещнах и заобичах като души-близнаци.

   Тръгнах си от това  божествено място с пълно сърце, заредена душа, загладена кожа, мека коса и блясък в очите. Изпитвам слабост да сравня това изживяване с което и да било друго! През живота си не съм и подозирала, че е възможно да  изградя толкова силна връзка с Огъня (Слънцето), Водата, Въздуха, Земята и Духа! Пожелавам го на всекиго!  

mirella-ka-beglika
Photo credit: Anastas Tarpanov

   Ще изброя част от нещата, които преживях на „Беглика“ за първи път: къпах се в язовир по време на  градушка и летящи около мен гръмотевици, спах директно под звездите  неведнъж, пипах горящи въглени с голи ръце, виждах си дъха над лунната  пътека в язовира по пълнолуние и след това банският ми пушеше в близост до огъня, скочих от 10-метрово дърво (тази атракция се нарича „Махало“), спуснах се по „Тролея“, което представлява метално въже от единия бряг на язовира до другия, пробвах „Темаскал“ – пречистващ индиански ритуал с нагорещени камъни в типи (палатка), пробвах се на планинско (екстремно) колоездене, включващо търкаляне на кълбо по надолнището – с каската, без колелото, специализирах се в употребата на винтоверт с изхабен  накрайник, возих се на пикап, влюбих се в театър на сетивата „Лабиринт“, които осъществиха „Островът на Тишинавтите“, докоснах се до 2 ангелски същества, които обичам от преди да ги срещна – Ванеса Виденова и  Джорджия Николова, научих за съществуването на „Ген Ключовете“, „Фалун  Дафа“ и „Human Design“, ходих на „лов за кристали“, паднах от хамак,  открих най-гениалния коктейл на Земята – „Пий, не бой се“, който  представлява бутилка, пълна с печени люти чушки, залети с Баташка ракия.  А „Пробуждане“ е най-адекватният надслов за този фест, предвид това, което изпитах със сетивата си! Благодаря на Вселената! ૐ   

   „Понякога в живота ненадейно се случват магични моменти, когато  всичко си пада на мястото и среща си дават хора, които идват сякаш от  различни космически пътища, за да обменят опит и междузвездна посока, да  сверят картите си, да свършат нещо полезно и отново да поемат по пътя  си, но този път свързани.“ – Елена Шаханска

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Препоръчани статии

Бъди свързан

1,829Феноветекато
71последователиследвам
116абонатиабонирам
- Присъедини се -

Последни статии