Великден е. Едно особено специално време от годишния календар, в което човек има поредната възможност да потърси с очите си християнските добродетели, да се почувства друг – пречистен, различен, щастлив. Великден е. Период, в който е редно злобата и арогантността да бъдат приспани под тежките канари на човеколюбието и морала, за да се осмислят ортодоксални представи за живота и света. Великден е. Сега е моментът за промяната, трансформацията и пожелаването на изконните, основополагащи същности…
Великден е, ала атмосферата на празника е наситена с фактологически абсурди. Примерите са на брой, колкото химикалите в боите за шарене на щастливите яйчица – горди собственици на размери „S”, „M”, “L”… При всички положения, безспорно сигурно е – налице е крещяща битовизация на Възкресението Божие…
Сред цялата суматоха около замесването на козунаци (по неписана министерска рецепта), търпеливото изчакване на втасването на тестото за курабийки, кифли, питки и всякакви продукти с превес на нишестето в тях, се открива величествената осанка на празничната Суета.
Тя задължително присъства, за да поддържа с острата си вила духа на щурото време, което подпира в гърба домакинята, чакаща едновременно от три фурни благодатна храна. Навред подскачат зайци, пиленца, кокошки и петли, разпяващи се нечленоразделно, а купички с шарени цветове провокират въображението на събралото се домочадие в ритуалното писане на яйцата.
Суетата вилнее необезпокоявано по магазини, кафенета, заведения, чалготеки, кръчми, публични домове (викат им пиано барове) понеже е все пак петък (времето за щур и див шопинг или наказване с долнопробен български алкохол), ала никой, ама абсолютно никой не се досеща за вметката Разпети. Почивните дни са разчетени в програмната схема party, party, party, |sleep|, party, party, party и отново не е ясно какво означава „Страстна седмица”. Всъщност бъркам – знае се, и то с точност – това е период за дива свободия.
Закуски, обеди, вечери, на маса, под маса, до маса и където видят очите – важното е удоволствието да тече, че Великден е. Интересът към празника е чисто примитивен, защото се възприема като поредно струпване на много дни почивка, в които човекът може да се отдаде на най-милото си – завидно обръщане на специално внимание на вечните спътници – тлъстинките.
И понеже някой казва, че е редно да се надигнем от трапезата за по една свещичка в черквицата, това бива осмисляно като усилие, свързано сякаш с изкупването на грехове.
А църквата – място за колективни срещи на членовете на обществото. Близки, приятели, роднини с чепици с по 15 см ток, оръфани дънки и протрито сетре, небръснати, с мазна коса и орлови нокти се втурнали да уважат празника, ала по-скоро уважават комшията, джидженото гадже от вчерашната грандиозна вечер и новата кола на Митака, като обсъждат ли, обсъждат „проблемите” на другите. Някои дори ядосани – попът пее и нарежда, та им пречи да се чуват помежду си. Трети негодуват – восъкът им капел по ръцете, изсушавал кожата, как ще се появят тъй у кръчмата!?
Четвърти – като озверели хищници се втурват да си запалят огънче, та през цялата Велика нощ да броят колко пъти ще изгаснее, та да имат разчетна бройка на греховете си що-годе. Докато миряните обикалят храма, наедно с тях дефилират тоалети, красящи „кифли”, сметнали по-практично да отлетят от празничната литургия директно в лисичарника – дискотеката. Грим, прически, опърлени гриви, аромат на фризьорски салон и едва доловимият дъх на тамян… Великден е!…
Някой да проговори за ценности, някой да просвети за значението на Възкресението, някой да пожела да се вгледа в себе си, да потърси Доброто отвъд пазарската врява и набучената агнешка мръвка на вилицата?! Празникът се превърна в светска Суета, в показна пошлост, в самозабрава, в дефиле на паркетността, посредствеността и алкохолната наркоза. Съумяхме ли да измолим спасение, съумяхме ли да прозрем за Истината и красотата на Великото дело на Исус Христос, съумяхме ли да се пречистим?! Къде е вярата ни, къде е надеждата, къде е любовта, къде е християнската триада?! Размита, разпокъсана сред безумното ни консуматорско мислене и отношение! Великден не е в козунака със стафиди. Великден не е качен на високи токчета. Великден не е в загасналия пламък, аналог на греха. Великден е в съзнанието ни за новото начало! Великден е в силата и упованието на изконните добродетели. Великден е там, където има и един истински вярващ, че не всичко е загубено!
Христос воскресе! Нека се опитаме да бъдем по-достойни и хармонични, за да усетим магията на Възкресението!
