Хей, читателю, Сложно има да ти каже нещо – чуждото нещастие те забавлява. Не ми ли вярваш?
Хайде да погледнем истината в очите и да си признаем най-чисто и сърдечно, че на всеки един от нас му се е случвало поне веднъж в живота (добре деее, повече от веднъж) да изпита поне маалка доза от онази здравословна злоба, присъща на повечето човешки същества. Чуждото нещастие винаги е предизвиквало и ще продължава да предизвиква в нас смях (как само си удари малкото пръстче на крака в масата, чак мен ме заболя), искрена забава (олее, той наистина ли си прищипа оная работа с ципа на панталона?) и греховни емоции (така му се пада, като се мисли за много велик).
Сега затворете очи и се оставете въображението да ви отведе назад във времето, когато сте били едно палаво дете. Нима има човек, чиито детски спомени не са свързани с някоя щуротия, пакост или беля? 
Всички знаем колко изобретателни и понякога жестоки могат да бъдат децата в опита си да се позабавляват. Да погодиш номер на другарчето си в училище сигурно е сред любимите детски занимания – да натопиш косата му в мастило, да замеряш съучениците си със сополи, да сложиш кабърчета върху стола на учителката, да залепиш дъвката си в нечия коса или тайно да скриеш пукната опаковка от ягодов сок в раницата на зубъра на класа. След което идва моментът, когато с кеф наблюдаваш последиците от своите действия и се пукаш от смях, преди голямото наказание. 
И въпреки порицанията на родители и учители „Ти си лошо дете!”, „Наказан си да не гледаш една седмица телевизия”, вътрешно си тържествувал на чуждото нещастие, величаейки своя зъл талант и находчивост.
Колкото и добре да сме били възпитавани като деца, истината е, че във всеки човек, дори и да е добър по природа, дреме едно малко дяволче, спотайващо се на дъното на душата му, което само чака подходящ момент да разкрие своя зловещ потенциал.
При възрастните индивиди злорадството може да се обясни с нашето вродено чувство за справедливост и възмездие. То е резултат от моралните ценности, възпитавани в нас, докато сме растяли и съзрявали. Нормалната реакция на повечето хора е да страдат от гузна съвест, когато си позволят лукса да злорадстват или злобеят. Други пък се уповават на девиза, че добре възпитаната съвест си мълчи и никога не се обажда.
Нека разсеем всички съмнения – напълно естествено е да се почувстваме на върха на щастието, когато някой, с когото сме в открита вражда, си получи заслуженото. Всеки познава онова усещане на вътрешен триумф и приятен гъдел в стомаха. Ето няколко примерни ситуации, в които можете да си позволите да позлорадствате на воля.
На досадната и превзета колежка с визия на супермодел й е излязла огромна пъпка на челото, при това с размерите на топка за голф, която всеки момент може да експлоадира. Крайно време беше и „Мис Съвършенство” да се почувства като обикновените хора.
За първи път от толкова години се случва свекървата да изгори яденето и почти да подпалила къщата – има Господ! Нека и тя да види, че няма безгрешни хора на този свят.
Шефът ви се е върнал от двуседмична отпуска и е напълнял с цели десет килграма. Така му се пада, задето преди няколко месеца ви унижи публично пред останалите колеги за онази незначителна грешчица в доклада. Сега всеки път като погледне в огледалото, ще вижда двойната си брадичка и женски гърди, достойни за сутиен с чашка D.
Половината студенти от вашия курс са скъсани на изпита – ХА ХА! Така е, който го мързи да посещава редовно лекции.
Били сте на плаж цял ден и приятелите ви са изгорели на очила – смейте се колкото си искате, защото ако се бе случило на вас, те щяха да сторят същото.
Ваша приятелка си е направила кофти подстрижка тип „отмъщението на фризьора”. Посмейте се заедно на нейното нещастие и я успокойте, че косата й бързо ще порастне, докато вътрешно се радвате, че не се е случило на вас.
Наречете го проява на човешка слабост, порок или сериозен недостатък, но е факт – тези емоции са неизменна част от характера на всеки човек.
Като всяко нещо в малки дози и злорадството е полезно за нашето здраве. Стига да не прекаляваме с отрицателните чувства или дълбоко съхраняваната ненавист към някого, защото в крайна сметка те вредят повече на самите нас, отколкото на човека, към когото са насочени.
Най-лесно е да мразиш или ненавиждаш някого, да критикуваш или осъждаш, без да поглеждаш в огледалото какви са собствените ти недостатъци. По-трудно е да се научиш да прощаваш, да живееш с любов в сърцето, а не с ненавист в душата. Затова обичайте враговете си, опитайте се да ги разбирате и обезоръжавате с усмивка и позитивизъм, за да живеете в хармония с останалия свят.
