Връзката човек-земя

   „Земята, от която сме взети и в която ще бъдем върнати…” из православно песнопение

   Пролет е! Колко много от нас в тези първи слънчеви мартенски дни излизат навън не само за разходка, а водени от един странен порив – да засадя нещо. Имаше и една песен „Две праскови посях и две череши”. Защо засаждането на растение и обработката на земята е толкова разпространено занимание на много от нас? Защо рохкавата почва, готова да приеме в себе си семената и да роди от тях, е толкова красива гледка за градинаря? Защо се ровим в земята, независимо дали имаме нужда от плодовете на труда си или просто за хоби?

   Защото земята – „почвата е онзи слой от земната повърхност, който има свойството плодородие” (както бе казала навремето моята учителка по география краткото определение за пръстта). В момента в който първите хора са засели първите житни семена и са изчакали, усядайки, тяхното узряване, за да си направят храна – се е появило селището. Хората обработват земята, за да произведе тя храна и в миналото това нейно свойство е било чудо и свидетелство на Божията Милост към нас. С напредъка на цивилизацията ни се появиха много професии и хората изгубиха връзката със земята, но… Едва ли има човек, който да не е засаждал поне едно цвете в саксия, поне един зеленчук, поне едно дръвче!

   Връзката ни със земята е толкова здрава и съществена, че когато я изгубим ние деградираме! Твърдя това не толкова от личен опит, а от факта, че хората, които не познават земеделието не познават и живота в неговата пълнота. Особено онова чувство, когато береш „плодовете на своя труд”, родени от почвата и грижите, чувството на случило се чудо. Да! Плодородието на почвта е единственото неоспоримо чудо.

   От неживото се ражда живо и от едно семе се преумножават стотици плодове! Когато напролет засяваш тези малки семенца с типичното за човека недоверие към всички фактори – почва, влага, слънце, вятър, вредители и т.н., си воден от някаква невидима сила, която те кара да продължаваш и да продължаваш. Въпреки всички пречки и съмнения ти продължаваш и чудото се случва почти винаги – семето да даде плод.

   Дори и при неблагоприятни условия, дори при неправилна грижа, дори при вредители, земята ражда своите плодове и така ни храни. Първо няколко милиона, а сега милиарди човеци се прехранват от земята. Благодарение на прогреса, много от нас си мислят, че връзката им със земята се е прекъснала, но идва този мартенски ден, когато все някога засяваш първите си семена, първото дръвче, първото цвете. Бях гледал и филм за терапия с труд в земеделието на наркозависими в комуните, което е още един аспект на тази връзка.

   И тези две чудеса на плодородието и на преумножаването на реколтата за мен са пряко свидетелство за Божия промисъл и значи за Него! Аз съм вярващ човек и когато се замислих от гледната точка на земеделеца, аз открих тези явни факти за Бог! Той действа в нас и чрез нас и в момента на разораването на почвата, на засяването на семената, на грижите, на прибирането на реколтата. Той ни показва как нашите грижи могат чрез Него да приведат от небитието в битието, от мъртвото към живото всичко, което поискаме с молитва. Затова е казано и в евангелието:

• Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори – защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на тогова, който хлопа, ще се отвори.

—    Иисус Христос в Евангелие от Матея 7:7-8

  Ето защо всяка пролет, ако сте пътували из страната ни ще видите малките черни точици и боботещи трактори, сновящи по полетата на България, разораващи и засяващи родната земя. Защото тя ще роди с Божията помощ и не ни изхрани още една година, ще ни напомни, от къде сме и на къде очиваме, ще ни направи отново истински.

   Връзката Човек – Земя (почва) е онова средство, чрез което дори и обикновения човек осъзнава, че е творец и може да извежда в битието блага. А когато човек осъзнае, че е творец, той е осъзнал, че е истински човек!