Съединени американски щати – страна на неограничените възможности, страна на илюзиите и мечтите. Животът в Америка има много лица и преплита безброй различни култури и традиции. Има голямо етническо разнообразие от имигранти и заселници от всеки край на света. Тази палитра от хора, раси и уникален бит сама по себе си е невероятна. Вихрушката от хора, вследствие масовото туристическо нашествие, те главозамайва на фона на космополитната визия на големите градове. Тя е едно истинско предизвикателство. В щатите се говори на близо 170 езика и повече от 1/3 от населението е родено извън пределите на САЩ.
Творенията на американския капитализъм, емблема и тяхна гордост, са небостъргачите. Огромни лъскави сгради, които се извисяват във въздушното пространство. Сгради, които карат дъха ти да спре, будещи възхищение и създаващи чувството, че си нищожен.
Америка е страна, издигнала в култ хамбургера и колата, но всъщност моделира вкусови предпочитания изцяло според огромния брой имигранти. Евреите и италианците са всеизвестни с чийзкейка, бейгълите и пицата. Кухнята на средния изток – фалафели, кебапи, дюнери – почти успяват да конкурират уличните продавачи на хот дог. Страшно много са изисканите ресторанти, които предлагат японска, средиземноморска, европейска, китайска и местна кухня.
Рекламата за американците е неразделна част от бита. „Най-голям“, „най-висок“, „най-богат“, „най-бърз“, „най-вкусен“, „най-най-най“, там са особено често употребявани.
Времето е пари! Това сякаш е вкоренено в духа на самата нация. Времето се измерва в пари, а те от своя страна се превръщат в почти всичко, от което имаш нужда.
До преди 10-20 години беше втълпявано, че Америка е родина на всички злини. Но с отварянето на границите, българинът започна да пътува и вече има съвсем реална представа за живота навън. Добре познат факт е, че начинът на живот отвъд Атлантическия океан е значително по-добър за хора, които харесват западния урбанистичен модел на живот, заради което може би приблизително 1/16 от населението на България се е преместило там. Въпреки кратката си история, тази държава може да предложи предостатъчно на жадните за успехи покорители. Страна, в която днес можеш да бъдеш беден, а утре милионер.
Цялата космополитност, грандиозност, пищност, забързан ритъм, са нещата, които винаги съм мечтала да усетя. Трябва да мине време и в един момент се свиква, човек сам се пренастройва на същия забързан и динамичен живот. Най-вълнуващото от всичко е, че никога няма да успееш да опознаеш страна с толкова много отделни щати, които се явяват сами по себе си отделни държави с уникален и собствен заряд, климат и безброй забележителности. Северна Америка винаги ще те изненадва с нещо ново и различно и ще откриваш красотата й постоянно. Там трудно може да ти е скучно, необходимо е само малко свободно време, а то винаги е дефицит, защото се измерва в долари. Луксозна, излъскана, горда, величествена и респектираща – така бих я определила аз. Може да е плашещо, но веднъж попаднал там, човек никога няма да го забрави.
Работите, които съм създала са на база лични впечатления от пътуването ми до САЩ. Те са 4 на брой, като всяка работа е със различна и индивидуална стилистика. Решени са в един материал – темперни бои, като последната е смесена, защото напомня колаж. Единственото, което ги обединява в една органична поредица са лични спомени и преживявания. Запечатаните в съзнанието ми гледки, цветове, емоция и виждания са пречупени през погледа на един пътешественик в Северна Америка. Направата им е нямала за цел да следват определени правила в живописта, взаимстване на определен маниер, стил или техника на рисуване. Всяка една работа е творение на пълна импровизация и освобождаване, няма предварителни проекти, скици, план или обмисляне преди започване. Единствената конкретна схема, по която съм се ръководила са били няколко точни словосъчетания, които съм желала да изобразя посредтсвом цвят и форма. В този случай самите словосъчетания, които съм решила да пресъздам се явяват и имената на работите:
– „Модерно“ кафе.
– Океанът оцвети града син. (улица във Вашингтон)
– Палитра от хора.
– Зад оградата.
“Модерно“ кафе е вдъхновена от чаша Мокачино в американската верига “Starbucks”. Обикновено кафето се оприличава с качества като „топло“, „студено“, „силно“, „ароматно“, но американското кафе аз го отъждествявам с етикет на марка, дизайнерски изработена чаша и реклама към него. В целия дух на концепцията за веригата, сякаш и самите вкусови качества са прецизно изкуствено създадени, с точно толкова химия и наситен сладникав вкус, колкото има и в изработването на чашата. Изкуствено и вредно, но е толкова приятно и вкусно! Обилно количество калорична сметана, а под нея е скрита особено сладка напитка с красив млечно-шоколадов цвят.
В тази работа съм изобразила модерна жена на средна възраст, която държи своето „модерно кафе“, има илюстративен характер. Погледът й е празен, гледа в пространството с отегчение, защото обикновено битието в един модерен, лъскав и актуален свят, губи своята острота, а желанията са изпълнени, преди да са поискани. Няма го горчивият вкус на кафето, то е пухкаво, подсладено, дори захарта е стрита на пудра, а суетните посягат към дражета подсладител.
„Океанът оцвети града син“ Пресъздала съм една улица по спомени от Вашингтон. Град, който респектира с административните си сгради, президентството и многото забележителности, свързани с политиката, войните и историята. Именно това го прави да изглежда сериозен, студен и леко сив. Широки асфалтирани улици, множество улични лампи, за които обикновено са заключени велосипеди. Вашингтон е подреден и строг, а във въздуха витае тишина и миризма на нещо студено. На всеки няколко метра в общия градски фон, в който доминира цвета на бетона, човек минава покрай засадени дървета, храсти или някакви зелени растения. Множеството костюмирани хора извършват премерени, точни и някак сходни движения – говорят по телефона, докато гледат часовника си, а куфарчето за документи се движи обратно пропорционално на хода на черните, полирани до блясък обувки. Всичко това се слива в едно перфектно цяло, дори океанът помага за цялата тази атмосфера, а той е син и студен.
Животът в Америка е друг, има много лица и преплита множество различни култури, традиции и човешки раси. Цялото това етническо разнообразие създава уникална пъстра палитра от хора, всеки от които със своя бит и визия. Именно това ме подтикна да създам „Палитра от хора“. В тази абстрактна работа могат да бъдат разчетени лицата на хора, фигури на жени и мъже, свободно крачещи по улиците на Америка. Афроамериканците са най-голямото расово малцинство в САЩ. Мисля, че неслучайно ги наричат „цветнокожи“, те създават цветните петна в обществото. В това произведение съм направила опит да използвам африкански мотиви.
„Зад оградата“
Въпреки високия стандарт в САЩ и добрия начин на живот, който видях като турист, съм убедена, че не всичко е такова, каквото изглежда. Всичко е като една лъскава фасада, а за американската мечта, както казваха в един филм, „Истината е някъде там“. САЩ е „демократична“ страна, в която царува луда цензура на медиите и всеки опит да се покаже истинския й облик бива туширан.
САЩ е държава с най-неестествен начин на живот, въпреки стремежа към максимално удобство, прогрес и възход, всичко се губи в тоталното откъсване на човек от природата, а когато това се случи, човек губи връзка със самия себе си. Масова практика в САЩ е проблемите да се решават посредством психиатър или най-малкото – книги за позитивно мислене. Всички книги за self-help са американски.
Америка е определено една империалистично настроена държава с политика, промиваща мозъка на обикновения човек. Философията й е да държи в непрекъснат страх населението си. Веднъж враг е жълтата виетнамска комунистическа система, друг път съветския режим и създадените по тяхно усмотрение Садам Хюсеин и Осама бин Ладен.
„Зад оградата“ е работа, която съм направила посредством колажната техника. Тя е опит да покажа моя личен извод какво се случва „зад оградата“ или „зад кулисите“. Америка е страната – марка, страната на производството и свръх консумирнето. Страната, в която цари мотото „предостатъчното пари са достатъчно пари“. Всичко е една режисирана въртележка за подтикване към устрема за красив и розов живот, в който живеят красиви, богати и здрави хора. Това е непрекъснато подхранвана илюзия, която се подарява всеки ден чрез рекламите, а този модел се е превърнал в главна цел в живота на всеки човек, живеещ на запад. Всичко се създава с цел да се върти машината за пари, дори войната! Тя е нещо актуално. Някой диктува правилата, някой ги изпълнява, но всъщност войната е отживелица, защото камуфлажа отдавна е демоде!
