Неведоми са пътищата холивудски… Когато става въпрос за магията на киното, не сме се надявали и в най-смелите си мечти, че един ден то буквално ще ни спира дъха. И докато някога (в не толкова далечното минало) се е залагало на добрия и правдоподобен филмов сюжет, то днес съвременните технологии разчитат основно на специалните ефекти и реалистични компютърни илюзии. Което неизбежно води до клиширане на повечето сюжети, използването на наложили се шаблони, докато вниманието на зрителя е отвлечено от оживелите 3D-образи на големия екран. Позабавлявайте се с тази произволно създадена класация.
1.Филмите на ужасите.
Започваме с тях поради факта, че това е един от любимите жанрове на сценаристите, които обожават да се гаврят с тях в така наречените „филмови пародии“. И не случайно! Имало е предостатъчно материал за създаването на „Страшен филм” и прочие комедийни ленти. Спомнете си някой изключително напрегнат момент, когато красива блондинка чува странен шум, идващ от мазето и слиза да провери какво става. Там е тъмно и страшно, вероятно я очаква сигурна смърт, вратата зад нея злокобно се затръшва, но въпреки това тя слиза все по-надолу и по-надолу, докато вие изпадате в паника и си мислите, сгушени на дивана пред телевизора, „Не отивай там! Бягай! Връщай се обратно. Защо отиваш там?”.
2.Психологическият профил на убиеца. 
В този ред на мисли няма как да не споменем и един друг много интересен момент, а именно нечовешкото спокойствие на героя-убиец, преследващ своята жертва. Докато тя тича с всички сили и ни се струва, че би могла да задмине олимпийски носител на златен медал по бягане на дълги разстояния, убиецът абсолютно спокойно си върви след нея, влачи се като народна песен и въпреки това (напълно нелогично) успява да я настигне и да погуби живота на нещастника. За справка – всички части на „Писък”, „Знам какво направи миналото лято” и прочие.
3.Безсмъртието на главния герой. 
Докато във филмите на ужасите главният герой умира в адски мъки, то истинският екшън герой е безсмъртен. Не знаехте ли? По него стрелят, гърмят, могат да го взривяват, колят или бесят, да го изпратят в космоса, да го удари гръм, астероид или атомна бомба и въпреки това да се завърне у дома жив и здрав (с изключение на Брус Уилис в „Армагедон”), единствено с леки охлузвания, мъничко кръв и в най-лошия случай превързана ръка или крак.
Друг „любим” момент са холивудските филмови гафове, в които нараняванията на героя най-ненадейно и като че ли с магическа пръчица изчезват напълно или пък се местят от едно място на друго. Добрата новина е, че само опитно око може да забележи тези понякога незначителни пропуски. Простено им е!
4.Изнизването по вентилационната шахта.
Почти няма холивудски екшън филм, в който да не присъства този безценен композиционен елемент, явно върхова точка в сюжетната линия на преследване – стрелби – отвличания – бягства – хепи енд. Направо се чудя, ако нямаше вентилационна шахта, как главният герой щеше да отърве кожата или пък да подслушва компрометиращи разговори между президента и тайните служби?
5.Полицията. 
Да оставим настрани факта, че много често полицаите са некомпетентни, меко казани глупави и никога не вярват на главния герой, който отчаяно се опитва да им каже истината. Но защо винаги се появяват със закъснение? Миг след като персонажите са се саморазправили помежду си и добрият е наказал лошия. За справка ще посочим „Ромео трябва да умре”. Полицейските сирени се чуват секунда след края на ефектната кунг-фу битка между главните герои.
6.Краят на света. 
Няма да ми стигнат пръстите на ръцете и краката, за да изброя всички филмови продукции, в които с ужас и затаен дъх наблюдаваме как настъпва „Армагедон”, „Апокалипсис сега”, „Doomsday”, „След утрешния ден“, „Денят, в който Земята спря“, „Супернова“, „Война на световете“, „Смъртоносно влияние“ и т.н и т.н. Признаваме, че тези филми носят огромен заряд адреналин, но дали ако един ден тези зловещи сценарии се осъществят, ще се намерят истински герои, които да спасят човечеството от неизбежна смърт? Дано…
7.Любовните сцени. 
Рано сутринта мъжът се събужда до невероятна красавица. Прокарва любовно пръсти по косите й, тя се събужда, прозява се сънено и му се усмихва. Сетне устните им се доближават опасно близо, една умопомрачителна и гореща целувка спира дъха им… Момент! Стоп кадър! Какво? Как? Преди да си измият зъбите? Наистина ли? Това определено би спряло дъха на всеки нормален човек в реалния свят. Буквално! Тези сцени са колкото романтични и въздействащи, толкова и далеч от действителността. Никой влюбен не би посмял да припари до сутрешния дъх на своята половинка, чиято устна кухина не се е проветрявала цяла нощ и има спешна нужда от паста за зъби.
8.Анимационните герои. 
Няма как да пропуснем и филмчетата, предназначени за най-малката аудитория. На малчуганите едва ли би им направило някакво впечатление, но със сигурност техните родители не веднъж са се чудили защо Доналд Дък излиза от банята с хавлия, завита около кръста му, при условие, че ходи само по моряшка ризка без панталони? Чудно, нали? Или пък Том и Джери, които са по бански на плажа, но съвсем неблагоприлично се разхождат у дома единствено по парфюм.
9.Когато Миналото се сблъсква с Настоящето.
Епични и касови филми като „Гладиатор” и „Троя” би трябвало да бъдат изпипани до съвършенство. Но не би! Дори в тях има недопустими гафове, като например прелитащия над главата на Брад Пит самолет (първите стъпки в авиацията явно са били са осъществени по времето на Ахил и Хектор) или пък бензиновия резервоар, задвижващ колесницата в изпълнената с екшън сцена от „Гладиатор”. Какво да кажем? Човешко е да се греши, божествено е да се прощава.
10. За да положим черешката на тортата в тази изобличаваща филмовата индустрия класация, решихме да изброим няколко сериозни „престъпления” и грешки в знаменити филмови продукции.
Х-мен: Първа вълна – Действието във филма се развива през 1962 г., а в края му Професор Х е ранен и остава инвалид. Странно, но в пролога на третия филм Х-мен: Последен сблъсък, където действието се развива през 70-те години, Професорът си ходи, а и е в добри отношения с Магнито. Тогава заедно вербуват малката Джийн.
Карибски пирати: В непознати води – На флага на кораба на Барбоса се вижда кръстът на Свети Патрик, което е невъзможно, защото във времето, в което се развива действието на пиратското приключение (1727 – 1760, епохата на Джордж II), Ирландия не е била част от Великобритания. Обединението става през 1801 г.
Писък 4 – в последната сцена главата на Джил се помръдва леко, въпреки че тя вече е мъртва (всъщност мускулите създават контракции часове след смъртта на даден човек).
Решихме да спрем дотук и да не компрометираме повече филмовата индустрия (засега). Дано великите сценаристи и режисьори си извлекат поука от грешките и неправдоподобните сцени, с които ние така обичаме да се забавляваме.
