Един от малкото българи, които постигнаха много на чужда земя. Ето така най-често описват актьора Станислав Яневски, който се превъплъти в ролята на магьосника Виктор Крум в четвъртия филм за „Хари Потър“. Но той не спря дотам и продължи филмовата си кариера, появявайки се в продукции като „Хотелът на ужасите 2″, „Под прикритие“, „Хари Потър и Даровете на Смъртта“ и много други. Какво мисли за славата, за възгорделите се кариеристи и с какво се занимава сега, научете от самия Стан.
– Стан, къде те намираме в момента и върху какво ново работиш?
– В момента ме намирате в Австралия. Тук съм поканен като ВИП гост – филмова звезда. Предоставяме възможност на феновете в Австралия да се срещнат с нас и да получат внимание и автографи.
– Ти прослави страната ни с ролята си на българина Виктор Крум в „Хари Потър и Огненият бокал“. Как ти понесе славата в първите дни?
– В първите дни славата не се усещаше много, тъй като пазеха в тайна новите герои до последно. В един момент обаче, когато ни обявиха, правехме по 200-300 интервюта от цял свят на ден и тогава осъзнах, че нещата са глобални и са много мащабни.
– Разкажи ни повече за живота си преди „Хари Потър“? Делиш ли живота си на преди и след участието си в сагата?
– Не деля живота си на преди и след участието ми в „Хари Потър“. Да, промени се това, че станах актьор и се снимам във филми и сериали сега. След „Хари Потър“ снимахме „Хотелът на ужасите 2″, „Съпротивата“, „Под прикритие“, „Хари Потър и Даровете на Смъртта“ и сега в момента очаквам да ме викнат за няколко нови проекта, които са в процес на действие. Преди „Хари Потър“ бях студент с добра слава в колежа, в който учех. Никога не ме е гонила звездоманията, следователно мисля, че успях да се запазя такъв, какъвто съм си бил винаги.
– Какви са актьорите от „Хари Потър“ зад кулисите? Създаде ли приятелски отношения с тях?
– Зад кулисите всички са много приятелски настроени. Постоянно имаше шеги, игри и забави. Много приятни хора и огромни професионалисти са всички. Приятелски отношения успяхме да запазим с повечето от екипа, но за съжаление е малко трудно виждането, тъй като сме се пръснали по целия свят и всеки е поел по своя път. В момента съм с Наталия Тена тук, която изпълнява ролята на Тонкс в поредицата.
– Прилича ли си един твой ден с друг?
– Дните ми са разнообразни и гледам да са такива, за да ми е по-интересен животът. Като актьор никога не се знае кога ще ти звънне телефонът и ще се промени всичко драстично. Всеки ден е специален сам по себе си.
– Аз, като един от твоите фейсбук приятели, виждам, че поддържаш доста близка комуникация с феновете си. По този повод, какво ти е мнението за самозабравилите се т.нар. ВИП персони у нас?
– Да, гледам да обръщам внимание на феновете си, защото благодарение на тях аз съм това, което съм в момента. Артист без фенове е като море без пясък. Винаги ми е било приятно да ги изслушвам и да разбирам какво им е мнението, дават ми страхотен кураж да искам да продължа с това, което правя, защото виждам, че им доставя удоволствие да ме гледат по екраните.
Не искам да коментирам конкретно самозабравилите се така наречени ВИП персони у нас, тъй като не искам да влизам в конфликт с никого. Само мога да кажа, че всичко в този живот е временно и човек трябва да очаква толкова, колкото дава. Не мисля, че някой е по-различен от друг, заради социалния си статут и че трябва да се държи по някакъв по-особен начин или да бъде третиран като божество. С едно изречение – както се държи човек с другите, така ще се държат и те с него.
– Каква музика слушаш?
– Слушам всякаква музика. Много зависи от настроението ми и къде се намирам. Когато съм на тренировка, обичам по-тежка музика – метъл, тежък, мотивиращ рап като този на Рой Джоунс. Слушам и наша музика. Обичам, когато съм в механа, да има народна музика, хора. По дискотеките е ясно какво се слуша, общо взето слушам всичко, което ми е приятно. Много обичам и вечната класика като „Куин“, Майкъл Джексън и музиката от 90-те.
– А какви филми предпочиташ?
– Филмите, които предпочитам, са разнообразни. Обичам филми като „Кръстникът“, в които има смисъл и могат да задържат интереса ти от началото до самия край, такива, в които има някакво действие, развиваща се интрига. Романтичните филми също ми харесват, но тях гледам, когато има повод. Една от любимите ми поредици е SAW, което пък е ужаси… зависи в какво настроение съм, но гледам да ги подбирам такива, които да ми бъдат интересни.
– Посетил си безброй страни по света. Коя от тях те впечатли най-силно и успя ли да те накара да забравиш за България?
– Няма страна, която да е успяла да ме накара да забравя България. Нашето си е наше и само в България
мога да кажа, че съм си вкъщи и не съм чужденец. Всяка държава, която съм посетил, е уникална сама по себе си и всеки, който има възможност да се разходи по света и се чуди дали да го направи, не бива да се чуди! Толкова много неща има, които могат да се видят, различни култури, развитие, технологии, хора…. страхотно е! Много съм благодарен, че работата ми е такава и ми дава възможност да обиколя света. Държава, която много ме е впечатлила… Япония ме впечатли много, също така и Мексико, Австралия, разбира се, затова съм и тук за втори път, въпреки двудневния полет, но всяка държава, която съм посетил, с удоволствие бих посетил отново.
– Пожелай нещо на нашите читатели!
– На вашите читатели пожелавам да са здрави най-напред, защото смятам, че това е най-важно в живота, и след това да обичат и да бъдат обичани така, че да се чувстват сякаш са в постоянен полет сред небесата! Колкото повече усмихнати и щастливи хора има, толкова по-радостен ще ни бъде на всички животът!
Интервю: Александър Манчев-Лорц
