Днес ще ви срещнем с един различен и интересен човек, който със скандалната си визия предизвиква различни чувства в хората – любов, омраза, страх, а някои просто се опитват да не я забелязват. Тя е млада, интелигентна и изключително артистична натура. Запознайте се с Ирена.
– Slojno.com: Здравей Ирена, представи се на нашите читатели с няколко изречения. Разкажи ни коя си, какво те вълнува и какво те подтикна да не бъдеш фолк кифла?
– Ирена: Здравейте, „наши читатели“, името ми е Ирена и съм на двадесет години. Наета съм от родителите си, като студентка на пълен работен ден, което ме прави изключително непродуктивна личност, която отделя твърде много време и любов на блога си. Живея сама. Интересувам се от изкуство – предимно изобразително, театрално и филмово, от мода, фотография и класическа музика. Харесвам ягодовия чай, лошото време, Sailor Moon, розовия цвят, миризмата на нови книги, възможността да бъда сама и котките.
Предполагам, че единствената причина така и да не прослушам поп-фолк, е фактът, че не ми допада, като звучене. Истината е, че не бих имала скрупули да слушам който и да е музикален стил, стига да ми доставя удоволствие.
До понятието „кифла“: Аз съм изрусена, любимият ми цвят е розово, любимият ми филм е „Последният еднорог“. Вярвам, че „кифла“ не е нещо, от което мога да избягам.
– Като каква се определяш ?
– Не съм сигурна, че бих могла да се самоопределя, като „каквото“ и да е. Намирам за глупава идеята сама да поставя граници на личността си, заявявайки: „Аз съм „това“ и нищо повече.“
Възприемам се като динамичен и пластичен човек, обичам промяната и не ме е страх да се развивам във всички възможни посоки, да експериментирам с всичко, което ми харесва.
– За какво мечтаеш нощем, когато си легнеш и затвориш очите си?
– Котки. Ахах, но наистина – в момента се чувствам щастлива и задоволена от живота си, имам всичко, което искам и от което имам нужда, и по-скоро губя времето си в планове, отколкото в мечти. Освен котка, наистина искам котка.
– Предимство или недостатък е да бъдеш с по-различна визия от общоприетата в България?
– Не се възприемам като по-различна. Намирам хората, които парадират с външния си вид или музикалните си вкусове, за наистина отблъскващи. Може би имам малко по-особен вкус в грим и облекло, и може би харесвам групи и изпълнители, които малцина харесват, но това никога не се е проявявало, като пречка – отдавна надраснах възрастта, в която заядливо подхвърляне, или критичен поглед на улицата биха ме смутили.
– Как виждаш бъдещето си след 5 години? Къде ще се развива действието – в България или някъде по чужбина?
– Пет години са наистина много време – засега съм си поставила за главна цел да завърша успешно обучението си.
– Какво искаш да промениш в хората ?
– Не бих променила нищо в никого, както не бих искала някой да има желание да промени каквото и да е в мен.
– Създавали ли са ти проблем непознати хора, само заради визията?
– Случвало се е, но на кой не се е, всъщност? Има агресивни хора, които просто търсят причина и вината е колкото тяхна, толкова и моя, заради това, че доброволно съм им я предоставила. Всеки има пълното право да не одобрява вкусовете ми, както аз имам право да не одобравям мнението му.
– Ако за седмица трябва да смениш тялото си с това на някое животно, какво би било то и защо?
– Бих избрала да съм котка. Ще спя навсякъде, ще ям всичко което пожелая, ще хапя и драскам, ще се търкам във всичко и всички, и хората ще намират най- ужасните и досадни неща, които правя за невероятно сладки.
– Ако някой желае да се отлъчи от стадото и се престраши да бъде алтернативен, какво би го посъветвала? Откъде да започне или да се откаже навреме?
– Бих го посъветвала да надрасне тийнейджърските си кризи и да спре да се самоопределя като „различен“. Стотици години хората воюват със стереотипите – човечеството с усилия надраства комплекси като „расизъм“, „сексизъм“ и „хомофобия“, няма смисъл сега да се създават нови лейбъли, с които личността да се самоопределя и отцепва. Музиката и естетическите вкусове са прекрасно нещо, което уважавам у всеки, но ако човек се заключи в лейбъл като „метъл“, „фешън“, „готик“, „пънк“, „хипстър“, „скинар“, „рейвър“, „емо“ и т.н., то гореспоменатият човек всъщност отново става част от „стадо“, в което губи идентичността си.
– Пожелай нещо на нашите читатели.
– Пожелавам на всички читатели, успели да се преборят с лекцията ми чак до тук, да бъдат наистина щастливи. И котки.
