Ракията свърши – така усетих кризата за първи път.
В Америка малко над 40 милиона живеели под прага на бедността. Било нещо като незаконно да нахраниш бездомен или да помогнеш на някого – така пише в коментарите под една статия на списание Икономист. Отивайте в Америка, всичките недоволни, айде. Там е перфектно. Само дето няма ракия.
В Европа някакви си 26 милиона били пък безработни. То, от една страна, в някои държави не е лошо да си безработен. Или пенсионер. Само в някои, обаче. Тук сме толкова вързани за работите си, че протестираме извън работно време. Хем сме протестиращи, хем шефът е доволен и няма да ни уволни.
В някакъв град кметът минал от едната партия в другата. Какъв патриот! И той, видиш ли, решил да гради България чрез европейските градилища. Тя, европата, се убива да дава пари, та чак фалира откъм елините, римляните и бикоборците.
Тия пари, бе!
В Европата, пък, поне са чували за ракията. Даже спорех с един испанец, че е българско откритие, той каза, че пил ракия в Румъния, Харватска и…още някъде – място, което не запомних, тъй като от всичките си умствени дарби използвам само определящата ляв и десен чорап. Нескончаемата ми българска гордост беше наранена в него момент, ама не плаках. Китайците к’во ли не измислиха вече…
Сега мислим някакви схеми как да се сдобием с ракиени капитали, които после да ликвидираме. Ама, 5 лева, викат ми.
А едно време ме питаха навсякъде дали не искам ракия, ама аз, будалата, все отказвах. От къде да знам, че 10 години по-късно, никой няма да ми предлага. Вярно, че в един момент от сладкото момче на мама ставаш безработния нехранимайко, ама и ракията ли?
