Когато се е формирала фотографията, най-вероятно всички фотографи са си мечтали за едно и също, снимките им да излизат така, както те ги виждат:
- с цвят
- триизмерни
- огледално-рефлексни
Искали са обектите им да изглеждат напълно реални, естествени и внушителни.
Цветната снимка, появила се в двайсетте години на миналия век, е огромна крачка в еволюцията на технологиите.
Но често в днешно време черно-бялата фотография е много по-въздействаща от цветната, защото ние виждаме света цветен и черно-бялото изображение е нещо необикновено за нас. Плюсът е в това, че снимката е лишена от ярките цветове, които не винаги съответстват на реалните и създават погрешно внушение.
Чрез нея можем да усетим духа на формата, контраста и сюжета, без да бъдем отнесени от цветовете.
Този тип фотография засилва емоциите и чувствителността.
Подпомага вникването дълбоко в представите на фотографа-художник за въздействие над образа.
Днес почти всяка любителска цифрова камера предоставя възможност за снимане в различни режими, например директното снимане в черно-бял формат, което подпомага за пренасянето на посланието от художника към реципиента.
Най-често черно-бялата фотография се използва за портрети, тъй като липсата на цветове допринася за концентрирацията над чертите, формата, изражението, насочеността на погледа и белезите, които животът е нанесъл над фиксирания образ.
Липсата на цветове при внушението за пространство играе важна роля, тъй като “дразнителят” е премахнат и това, което трябва да видим застава пред нас чисто и ясно.
Някои от най–известните имена във фотографията отричат цветните снимки, но нека не забравяме, че не можем без тях, както и че те също имат своите неповторими приноси във въздействието над красивия изгрев, загадъчния залез, украсата, с която природата е надарила птиците и безброй други несъществуващи без цвят обекти.
